" КОСЕНАТА ТРЕВА
На Михаил Берберов
Боли ли я косената трева...
Нима я чухме някога да плаче?
А колко мрачни хора при това
по раните й тежко крачат.
Минава Нощ. Минават ден и два.
Тя вдига нови кълнове нагоре.
И расне пак косената трева -
оная, дето рязаха до корен.
Боли ли я косената трева...
Не съм я чувал някога да плаче.
И казвам си: "Какво пък от това,
че пълен е животът ни с косачи! "
----------------
Този ти стих ме закова и ми напомни по странен начин за нещо, което писах по друг повод, преди доста време...
КОРЕНИ
Без бързане вървя към нивата,
където ще полегна някой ден -
при корените ми, посяти,
та пак да раждат и след мен.
Тук винаги намирам себе си
Дали защото съм сред тях...
или защото осъзнавам
живото във буца прах...
Две стръкчета метличина,
като на дядо ми очите...
На тръгване ме благославят
и бурените и тревите ...
--------------------
Удоволствие е да те чете човек!
|
Re: ПОРТО ФИНО
Отговори
Цитирай
