Цитат:
"...Впрочем, и Вашето лековато отношение към загатнатата от мен фатална наша особеност е потвърждение за това: какво друго издава ако не нежелание и неспособност да се мисли това, че Вас Ви е избило на смях когато аз съвсем сериозно заявявам тезата си?! Немислещият, простете ме, няма как да осъзнае че не мисли..."
Ще повторя нещо, наскоро казано на друго място: обичам рицарските турнири. Спор заради самия спор обаче не ми се нрави. Ако ще мерим на кого честолюбието му е по-голямо, готов съм да отстъпя, дето се вика, без бой. Тъй де, що да се хабим!
Има простички и ясни неща, с които досега казуистиката* все не успява да се справи. Вода от девет дерета виждам да мъкнете в тежки дървени ведра, но и целият фин, дяволски апарат на схоластиката** как да се справи с нещо основно при такива "диспути": добронамерен ли е спорещият, или назлобява в честолюбието си?... За туй нещо и аз бих употребил г-н Зигмунд Фройд, па и някой от древногръцките виртуози на реториката.
Алегорично: да нотираме песента на славея в стройни петолиния, това ли е целта? И какво са логическите разсъждения пред интуитивното познание, което - предполагам, и Вие владеете като човек на науката...
Защо да тръгваме с отрицанията, т.е. - с рогата напред! Предлагам да сложим на масата онова, дето ни обединява. И двамата сме българи, живеем в тоя батак и пробваме според силиците си да тълкуваме случващото се. И двамата сме разтревожени; мечтаем - доколкото Ви разбирам! - повече нормални българи да почнат да се тревожат. Да, така е, българинът е изпаднал в духовна летаргия, но оттук-насетне какво да се прави? Пренебрегваме Слави Трифонов и компания, пренебрегваме явлението Азис, лъжливите предизборни платформи на големите партии, но тия успешни бизнесмени осребряват хилядократно нашето нехайство към тях, именно като правят да звучи профански (просташки е думата!) всичко, до което се докоснат.
П.П.: Едно дяволче ми шушне в ухото: "Вий двамата с г-н AngelPotter да не би да се вземате за черковната камбана над вашата България?"
Поздравления за открития във форум "Философия" на all.bg курс ЛАБОРАТОРИЯ ПО ФИЛОСОФИЯ! Виждам, и един талантлив автор (г-н Vonegut) Ви чете с жив интерес. 
__________________________________________________
* В третия от четирите варианта на тоя термин: Находчивост на доказателства при съмнителни и лъжливи положения, хитроумни измислици при спор; извъртане (Речник на чуждите думи..., 1978 г., с. 308).
** Във всичките три значения на думата, и особено в последното (пак там, цит.съч., с. 718).
Аз пък мислех, че като си кажем "кривиците", едва тогава ще можем да се обединяваме...
Но все пак е жалко, че ние, българите, не умеем да водим дискусия, не умеем да разговаряме, а най-много не обичаме да слушаме, да се вслушваме в това, което казва другия. Истината трябва да стои най-високо, пък и какво е пред истината някакво си честолюбие, нечия уязвена гордост?!
Човек израства даже морално в спора, защото той е проверка за неговите душевни сили; спорът е изпитание, но ето че не умеем да спорим, за какво ни говори това?
Струва ми се, че не трябва да се дезертира пред очерталия се в спора ни проблем, напротив, трябва да сме настойчиви в решаването му, защото той засяга нещо твърде значимо - у нас самите. Или по-добре - нас самите...
Това, че сме различни, не е трагедия, напротив, това е нещо най-естествено: всеки си има право на гледна точка и на позиция, но съотнасянето на твърдения и изводи е проверка за стойността им. Защото истината е една и само тя трябва да ни обединява. Останалото е просто суетност, която трябва да ни е чужда...
Благодаря за поздравлението по повод на откритата от мен тема във форума по философия. Но, колега, драги ми мислителю, мен пък хептен не ме четат даже, а какво остава пък да дискутират?! Вас поне Ви четат, ето с това Ви поздравлявам! В днешно време е така трудно да намериш верни читатели, а ето Вие сте ги намерил! Бъдете здрав!
--------------------
Моят блог: http://angeligdb.wordpress.com/
|
Re: Въведение
Отговори
Цитирай
