"...В днешно време е така трудно да намериш верни читатели, а ето Вие..."
Звучаха и фанфари във ушите ми,
но де ги тез читатели, приятелю?
И аз сега се чувствам отвратително,
но пък така е нежна тишината!
Словесният порой щом се отмие
и стихне суетата ми голяма,
със мене си оставам пак на Вие
и ясно е, че други просто няма.
Ама къде са тия беседи перипатетически? Представям си, значи, вървят философите в белите си тоги със златна тока ей тук, на рамото отляво. И ние между тях с клечица в ръка, или може би с черупка от мида... Поспираме сегиз-тогиз, пишем си имената върху златистия пясък, а някоя нахална вълна хо-оп! - изплези език и написаното оближе.
Иде ми като някогашен селски глашатай да затумкам по корема си като барабан и да се разкрещя: "Нас-а-ам, народе, насам! Тука е гювечът голям!" Животът е шоу, мамка му! Да се посмеем поне над себе си, докато можем да се смеем... 
--------------------
Истината има спокойно сърце. (Уилям Шекспир, 1564-1616)
|
Re: Въведение
Отговори
Цитирай
