ХУБАВАТА ГЮЛБИЕ
- Хей! Не спиш ли?... - Как да спя! Тебе мисля, мили мой.
Тоя грозд звезди в нощта не ми дава миг покой.
- Брей, звезди ли? Туй небе, тъй надвиснало над мен:
черен облак пак преде нишки сребърни от лен.
- Просто затвори очи. Чуй дъждецът вън
как приспивно ромоли. - Да, бе! Кара ме насън...
- Ох, затворя ли очи... Лесно ти е май на теб.
Глупчо глупав, разбери, ту съм в жега, ту във лед.
- Тук при мен сега е мрак. Като мъртви всички спят.
Пак самичък съм си, пак виждам дълъг път...
- Кой пък тебе те гнети! Нямаш грижи ти.
Аз пък чувам как лети времето в мечти.
- Да, бе! Лесно ми е, да! Сам във тоя дом студен.
- Пада ти се. За беда, тъй далеч от мен...
- Ще се срещнем, не тъжи. - Пълен си с лъжи!
Сто пъти ми обеща и съм пак сама в нощта.
- Мила моя Гюлбие, вярваш ли ми или не?
...Не, не вярва Гюлбие. Гледа звездното небе.
Над града се сипе дъжд. Хем е в мраз и хем гори
зарад някакъв си мъж... Ха върви я разбери! 
--------------------
Истината има спокойно сърце. (Уилям Шекспир, 1564-1616)
|
Re: ПОРТО ФИНО
Отговори
Цитирай
