Въведение

("Младите хищници") ЖАБЕШКИЯТ ХОР

31.07.1998. Срещам хора, особено сред привързаните към линията на СДС нетърпеливци, да не кажа "идиоти", които решиха, че България едва ли не почва от тях, от техните амбиции да я видят модерна, цивилизована. Оценката им - пък и моята оценка в първите месеци след Десети ноември - силно пристрастна, едностранчива. Казано вкратце, комунизмът е световно зло, духовен предтеча и по-гаден вариант от фашизма с тоталното мракобесие над личността, в плен на силно предвзетата идея за обществото и човека.

С вродения си рефлекс да дели народа на свои и чужди комунистическото лешоядско ято търсеше - и успешно в течение на над 70 години изграждаше в съзнанието ни - образа на врага, тоя образ, тъй жизненонеобходим, за да се обясни марксизмът във всички тесни места на обществения живот. Като ракова метастаза комунизмът накрая изяде и организма, от който се гоеше, самоизчерпа се, залиня, стана смешен, почна да издиша...

Някак изведнъж като че многомилионната маса граждани на бившите приятно розовеещи соцобщества прозряха човеконенавистната същност на замисления от гениалния Маркс чисто теоретичен модел.

Човешката ни природа се оказа несъответна, недостойна за изящната умозрителна конструкция. Каквото и да правеха, партийните комисари не успяха да постигнат кристално предания на партията хуманоид, освен в художествената литература. В реалността дори вождовете, дори бащите на народите (Ленин, Сталин, Г. Димитров, Васил Коларов, Мао Дзедун, Ким Ир Сен, Тито, Чаушеску и пр.) се оказаха най-обикновени, скучни, досадни и посредствени чиновници, но гениални в безскрупулността си кариеристи и нагли типове.

Лицемерието на властта се коренеше в двойния аршин за оценяване: убиецът, селският побойник, немарливият работник, мързеливецът, хайманата, присламчилият се в изкуството невежа можеха да се титулуват "герои на труда", "активни борци", "синове и дъщери на народа", " най-достойните", "народни артисти", "образцови", "челници", "крачещи в първите редици", "ударници", при условие че са склонни да служат, без да мислят, именно като предани до смърт, до гроб или както бе красният израз - "верни на Партията".

Доста са в духовната сфера греховете на българските комунисти дори само за последните петдесет години. Унищожаване на истинската интелигенция, въвеждане на квази-интелигенция от апологети на "съветския опит", потъпкване на таланта, ако тоя не се обвърже с тяхната "истина" във всички сфери на науката и практиката, изграждането на две поколения българи-отродници, възпитани да служат не на Отечеството, а на... световния пролетариат, предателства спрямо националния идеал за възраждане на самостоятелна, независима България, защитаваща националния интерес на българите.

Нашите комунисти предадоха каузата Македония. От макар дребни, но стопани, мнозинството българи бяха префасонирани в аргати, т.е. в работническа класа; някогашният трудолюбив потомствен стопанин на челядта си, на ниви и зеленчукови градини, на самостоятелно домашно стопанство бе натикан в бетонна панелка 60 квадрата с балконче за две саксии мушкато и - върхът! - телевизор "Опера" пред дунапреновото канапе в хола.

Враждебното отношение към традиционни български ценности - обичаи, вяра, респект към стопанина - роди някакъв лумпенпролетариат от бараби и пияндета, от хора, кърваво страдащи за селото, но гражданеещи се, разхвалвани като възторжени строители на "най-хуманния обществен строй".

"Какво тук значи някаква си личност!" - изквака дори един от най-честните към народа си, един от най-нежните ни поети току часове преди екзекуцията в бетонния тунел на софийското гарнизонно стрелбище. Там, дето днес е Националният дворец на културата... Каква алегория, какъв символизъм, каква метафора!

Колко ли време ще кървят тия рани върху снагата на нацията, в най-фините й структури, в оценъчния ни рефлекс за себе си и за света? Отгледани бяхме като храненици на Партията-ръководителка и на Държавата-майка, но това е лъжа: не човекът е хранен от партия и държава, а държавата-партия ние и нашите родители сме я хранили с кръвта и с плътта си, с унизения си обезкрилен живот на концлагеристи. Вместо да ни служи, тоя змей-горянин ни огради с телени мрежи от другите народи, поставяше ни мокри превръзки върху очите да не би да разберем какво вършат с нас.

И въпреки изброеното дотук, колкото и странно да изглежда, тоя същият комунизъм имаше и една добра страна: създаде ни като поколение, отвратено от материалното: нас, родените между 1945-та и 1970-та. Да, това бе откровена, добре премерена манипулация; целта - "да сме удобни за логаритмуване" безименни и непретенциозни редници в армията на Червения вожд и Баща на народите. Представете си как един милиард китайци чинно скандират или мрънкат в молитвен екстаз "Цитатите на Великия кормчия", т.е. рецитират компилации, представени като просветление на гениален субект.

Не беше ли тая грандиозна лъжа в основата на сегашното ни отвращение от вчерашните "най-достойни синове и дъщери на народа"?! Кой по-искрено от нас, манипулираните, би могъл да ги съди! Да не би присламчилите се във властта "антикомунисти"...? Но какви антикомунисти са, като подобно на комунистите непрекъснато възпроизвеждат в общественото пространство оня всеизвестен добре познат от нас "образ на врага". Т.нар. "люспене" и "отлюспване" от СДС съответства на кампания от 1956-та срещу "врага с партиен билет" или срещу "врага в нашите редици". Като чувам седесарските крамоли и взаимни квалификации, все едно съм на открито партийно събрание по времето на непрежалимия Вълко Червенков. Ама кой бил тоя Вълко, иди обяснявай; някакъв партиен чиновник.

Без представата за врага, и нашите новички "антикомунисти" биха увиснали между земята и небето като прани гащи. Нямаше кой да им обърне внимание. Не им вярвайте. Колкото по-сърцераздирателно вият срещу комунистическата хидра, толкова по-рязко следва да запитаме: Защо е "тоя трясък и искри", защо някой пак пробва да изземе правото ни като народ... спокойно, трезво, в ясно съзнание да произнесем присъдата си над комунизма?

Пред очите ни усърдни, талантливи млади мъже и жени се изродиха в самонадеяни демагози. С променен, задебелял глас захванаха "да общуват с народа". Върху ни се стовари безогледният им егоизъм, предвзетост, лакомия. Демократизиращите ни (??) новобогаташи яхнаха вълната на всеобщото негодувание от миналото, но не забелязвате ли колко силно лицата им напомнят бившите червени властници! Какво им е общото с изнемогващия масов българин? Кой очаквате най-добре да ни закриля: г-н Филип Д., г-н Иван К., г-н Сергей, г-жа Надежда, бате Слави с оркестъра и Кулеков? Или омбуцманът г-н Гиньо Ганев, може би?!*

Строго погледнато, днес в България нямаме интелигенция. Кой преосмисля живота на нацията от половин век насам... Все някакви платени слуги и партийни чиновници. Обявяващите гръмогласно кресливи присъди над комунизма зле намирисват на подставени лица в пиеската. Вони на пърчовина медийното пространство в Републиката.

Кога най-после ще заговорим спокойно, с уважение към себе си! Кога ще престанем с кавгаджийските интонации в общата вътрешнонационална дискусия! Гневно сключените вежди над хвърлящи мълнии очи, това ли е атестатът за привързаност към България, т.е. към унижения и оскърбен българин!? Хайде, оставете хватките, моля. Не сме толкоз наивни, за колкото ни вземате. "Истината носи спокойно сърце" - изрекъл го е някой си Уилям Шекспир от градчето Стратфорт на реката Ейвън (1564-1616), но ако ви дразни другарят Шекспир, да се вгледаме в уравновесения твърд почерк на стореното от Левски.

Мога да си послужа със стотици примери на фалш, предвзетост, парвенющина. Но какъв смисъл да сочиш нищожеството, ама съвсем не ти е изтрябвало споренето с него. Ще влачи кал от далечни жабешки блата, и каквото е речовито... ще си вземеш беля на главата. Същественото е да си изясним по кой начин човек си взема сбогом със съвестта. Добрият пастир се грижи и за шугавите овце: каквито и да са, тия хора са българи. Да им оставим пътечка към нравствеността на народа, да имат възможност вътрешно да си се покаят. Ако ли не, какво друго - прокуратура, съд, медии, парламент, правителство в чии ръце са!!!

___________________________
_{* Имена, сега добавени при преписа.}

Екстри: