"...нещо, което още като че е недооформено като изразни средства, но поне знам, че го искам в този ритъм и настроение..." (Цитатът е от Ваша реплика, драга Silver Wolfess.)
Та ето по тоя повод... Писането според мен е като любенето. Изисква дискретност, известно притаяване, може би понеже в тоя миг се отваря лично за Вас каналът за информация от Интуитивното, т.е. - от Божественото (творческо) начало. И тъй като вселената не престава да ни изненадва, тя отключва Божественото именно чрез ада на Бесовете, т.е. чрез вакханалията на чувства и настроения, които ни обгръщат като звездна материя. То е вид опиянение, транс някакъв - та нали първообразът на лириката са жреческите заклинания и танцът на древните оракули около огъня. Толкоз!
Като студент-третокурсник, преди години разговарях с големия български поет Атанас Далчев. Просто занесох папка с претенциозно нанизан Царски сонетен венец и десетина несръчни стихотворения, с които особено се гордеех. Посрещна ме в дома си побеляло старче, което си тътреше нозете във вехтички чехли. Седнахме в спартански обзаведена кухничка и човекът се захвана да чете. Подир половин час свали очилата с доста голям диоптър от очите си, взе да ги трие с носната кърпа: - Не бива - каза - да си изнасяме кухнята на площада. - Па посочи редче от папката с листовете: - Ей това тук ми напомни Маларме - "голото цвете на твоите устни". Виждате ли как предизвикателно звучи, а няма нищо сексуално, строго погледнато".
И поясни - нещо, което не ми бе минавало дотогава и през ум! - че начервените женски устни напомнят изящно, изкусително-красиво цвете...
Да, за умното замълчаване говорим. 
--------------------
Истината има спокойно сърце. (Уилям Шекспир, 1564-1616)
|
Re: Порто Фино
Отговори
Цитирай
