Ето я... Пристига! Запалва хоризонта. Отблясъци сурови чертае по небето. Изтръгва от земята окървавени камъни. С нарастващ грохот бие в асфалтовите вени. Люлее планините. Разплисква океана. Силуетите на хора, изчезнали отдавна, кръжат над нас и бавно от гробищните ями надига се пръстта...
...Но тя не идва. Вехне. Угасва небосклонът. Отлита младостта и средната ни възраст. Додето се усетим, побелели сме от чакане. Но тя не идва просто защото е отминала - стопила се е нейде над други светове: запалила е нечия глава непреклонена, която ще ни свети векове...
Не мога да обясня по каква логика, но това нещо ми дойде на ум като допълнение към Вашата последна реплика.
-------------------- Истината има спокойно сърце.(Уилям Шекспир, 1564-1616)