Ще си позволя да отговоря с един мой стих, който е познат тук 
Събуждам се и странно ми е леко,
разпуква се отроненият камък,
разпада се и кръстът, след което
под слънцето следите стопяват.
Покълвам от изречените думи,
а Старецът отсява ме в делата,
душата си в ръцете му оставям -
монети там не искат за цената.
И може би отново ще се сбъдна,
в небето си, каквото си го зидах,
в темелите му сянка е вградена,
облечена във пъстрата ми риза.
Разпъната от “Искам…”, “Да, но трябва…”
една ли, две ли чаши пих отрова,
почувства ли душата, че е празна,
да писне стих във нейната утроба.
Събуждам се, по птичи ми е леко,
а някъде, населили безкрая,
любимите ми чакат дъх на цвете -
напева му им нося дар във Рая.
А този Рай защо ми е щом няма,
пробождането тъничко от ляво,
единствено във болката се ражда
любовта ни, пречистена до бяло.
И стане ли ми тясно, ще си тръгна.
Попитат ли за моята посока,
с отговор отдавна съм готова:
“Там нека се завърна преди Срока.
И нека се завърна пак където
ще стигна по височина тревите
каквото не успях - да досънувам,
пътеките ме викат неоткрити”
Събуждам се по милостта на Бога,
отново съм и праведна, и грешна,
разстила ми Съдбата път-жарава,
а нишката е пареща и тънка…
|
Re: Въведение
Отговори
Цитирай
