"...И нека се завърна пак, където
ще стигна по височина тревите;
каквото не успях да досънувам,
пътеките ме викат неоткрити...”
Чудесно стихотворение... Ако не бяхте ми се ядосали, може би никога нямаше да мога да го преживея, опитвайки се да погледна света през Вашите очи: с нежност и примрял под жилавата сянка на тревите, които ни очакват...
Звучи ми рефрен от ангелска мелодия - буквално (от компютъра), и в преносен смисъл - от Вашето чудесно стихотворение. Нищо не е случайно в тоя наш живот. 
--------------------
Истината има спокойно сърце. (Уилям Шекспир, 1564-1616)
|
Re: Въведение
Отговори
Цитирай
