ЗАЕКЪТ
Понявга ходя край реката,
за да усетя тишината,
земята с дъх на орна нива
да ме облъхва и опива.
Веднъж красавец там видях.
Дотича, спря и се ослуша,
а после като вятър хукна
и вдигна облаче от прах.
Ушетата му - две антени,
очетата му - любопитни,
и само дето не попита:
"Не си ли и ти като мене?!"
Щом има нещо да се случи,
у мене винаги е дъжд...
Гърмежът екна изведнъж
и цяла глутница от кучета
изстреля срещу мен мъглата
иззад дъжда и храсталака.
И гледам там, пред тях подскача
приятелят ми сив, обаче
подскача някак си накриво,
преследван от ръмжене диво.
...Горкият клепоух! На книга
ловецът жертвата настига
и всичко е пределно ясно,
и всичко даже е прекрасно.
Но аз видях това на живо
и две-три нощи не заспивам;
пред погледа ми се мотае
до смърт уплашеният заек.
Разбирам, в угарта боксува,
и песовете там бесуват
със вой и пяна на уста.
И пухчето сред тях се мята
и втурва се с последни сили
насрещу хищните зъби...
Когато врявата утихна
и глутницата се затича
по кучешките си дела,
зад оредялата мъгла
изникнаха ловците. Вече
объркан, стреснат, притеснен,
им рекох само: "Тая вечер
пирът ви е осигурен".
Усмихнаха се. Поздравиха.
И се стопиха във калта.
И стана тихо - много тихо,
като след Края на света. 
--------------------
Истината има спокойно сърце. (Уилям Шекспир, 1564-1616)
|
Re: Порто Фино
Отговори
Цитирай
