ХАМЛЕТ
В ръката си, тъй както шпага,
държиш чадър срещу дъжда;
над тебе есента протяга
коси, червени от ръжда.
И улиците с таен трепет
са сякаш паднали жени;
а ти си Хамлет, т.е. - грешен.
Съперниците погледни.
Ще можеш ли да се пребориш?
Те - сенки; ти - опасно жив...
И е нищожна твойта гордост,
съблечена в порой лъжи.
Мой Хамлет, ний сме обкръжени
от духове на мъртъвци;
витаят техните съмнения
в апартаменти и дворци.
Нима ще молим за пощада!
Напред, приятелю, напред.
Земята е безумно млада,
но Дания не е във ред.
Да бъдем или не!!! Чуй, охкат
превитите ни рамена...
Тежат им кръстове страхотни
от непосилни времена.
Ала очите ти стаени
блестят в прииждащия дъжд;
и виждам те, стоиш през мене -
един провинциален мъж.
...Назрява полунощ. Дванайсет
предутринно ще отзвучи.
Последният тролей отнася
мъже с угаснали очи.
Зад ъгъла пулсира още
повреденият светофар.
Край стълбището живи мощи
напомнят детрониран цар.
И ти си тук със свойта шпага,
но тя е всъщност жалък щит,
към който най-добре приляга
подлец със преуспяващ вид.
Мой Хамлет, истината туй е -
живееш твърде кратко в нас...
Шуми с безброй студени струи
Голямата вода... И аз
в ръката си, тъй както шпага,
държа чадър срещу дъжда;
над Пловдив, над Европа ляга
прекрасна есенна ръжда.
А утре? Кой ли ще те среща?
...По кръстопътищата, знам,
горят момчета с кръв гореща.
И шпагите им светят там! 
--------------------
Истината има спокойно сърце. (Уилям Шекспир, 1564-1616)
|
Re: Порто Фино
