Порто Фино

_{"Тази Фани ми напомни:
Хайне

Залюби момъкът девойка,
но друг бе неи по сърце,
а другият бе влюбен в друга
и нея за съпруга взе.
Девойката от яд тогава
склони веднага и жена
на мъж случайно срещнат стана,
а онзи момък залиня.
Ах, тази песен твърде стара
на нов глас пее се до днес!
Когото същото постигне,
той дълго време е злочест.

Прев. Димитър Стоевски"}

Как да видя посланието Ви, драга Утро, като не само към моя милост, но и към двама други (Bogpan и Tender) на моя монитор излиза все оназ разкошна фразичка откъм Ваша страна?!... И съм си мислел, че това е някакъв женски каприз или особен код в контактите Ви с "противния" пол, някакъв вид омайване по най-нетрадиционен начин, та... Виждате ли тая чудна техника какви номерца може да ни погоди!!!

От "учудената" Ви реплика аз, от своя страна, също зяпнах удивен. Посягали сте с тънката четчица да ми изпишете едни големи красиви вежди, а аз съм сметнал, че искате да ми бръкнете в окото. Добре, че имам добри познати, запознати по-обстойно с мизериите на компютърната техника и специално на Интернет-форумите, та въпросните добри другари след късичка консултация помежду си ме посъветваха да Ви се извиня заради онова де... за училищната фанфарна музика...

И сега какво да правя, като хем не съм виновен, хем и Вие сте имали благородно намерение. О-о, Хайне... Гэйне, както твърдят руснаците! И през ум не ми е минавало. Това е наистина голям комплимент. Обаче няма да си кривя душата, лицемерно да казвам: ама моля Ви се, недейте, аз съм си само един Кръстю Пишурков.

А сега сериозно. Благодаря, драга Утро! Прочетох за рецитала Ви, за двете Ви книги, изобщо "в курса съм" на това, което публикувате... Някъде се радвам, някъде Ви се ядосвам... ама това са си мои проблеми. Изненадахте ме все пак много приятно.

Екстри: