На мазно зададения подъл въпрос един познат и колега от някогашната студентска многотиражка (в 5000 екз.) вестник "Софийски университет" ...А Вие член ли сте на някакво писателско обединение? - отговаря като истински духовен аристократ:
- Аз бях член на всичко, но всичко напуснах. Не бях член само на Съветския съюз. Без скандали, теглих един шут на всички съюзи, защото тези литературни текезесета също не са обществото, което ме интересува.
Тая реплика на сценариста на култовия филм "Вчера" Владо Даверов (или Владимир Георгиев, както се подписваше някога, за да дразни вероятно снобеещите фенове на едно от светилата в Университета, академик с това име) от интервю в електронното издание СЛОВЕСА (вж. 07.04.2006: "Теглих шут на литературните текезесета") ми звучи красиво и романтично, изкушава ме да подхвана темата за до болка познатия рефлекс по нашенско, известен не само в литературните среди с ключовата фразичка "Халваджията за бозаджията и - обратно естественннно!"
Леле, какви хвалби хвърчат наоколо. Ако не хвалят пък, направо вадят касапския нож и - клъц! - отиде главата на нещастния автор, изтърколи се извън осветеното пространство на целия тоз цирк.
Какво ще кажете? 
--------------------
Истината има спокойно сърце. (Уилям Шекспир, 1564-1616)
|
Re: Въведение
Отговори
Цитирай
