По време на колективизацията, минавайки през Украйна, видял по гарите тълпи деца с подути от глад коремчета. Те просели милостиня. Н. И. им дал всичките си пари. Това беше през лятото на 1930 година. След завръщането си в Москва, той дойде при баща ми и разказвайки му за това, се строполи на дивана с възгласа: "Щом повече от десет години след революцията може да се наблюдава такова нещо, защо трябваше да я правим!" - и се разрида истерично. Майка ми му даде валерианови капки.
Анна Ларина (Бухарина), из "НЕЗАБРАВИМОТО", бълг. изд. 1980 г., с. 112
("Младите хищници") ЯСТРЕБ ПЛЯЧКА НЕ ДЕЛИ (2.)
Продължение от 02.08.
Човекът е егоист по природа. Как личният стремеж за устройване да заработи за общото, за България, която ни е имот, бащиния - това е днес проблемът над проблемите. Очертаването на собствения имот, да се види, да се знае: ето го моя двор, моята нива, а онова там - твоята собственост... Пък не гласуваните в парламента закони, а неписаните правила за достойнство и чест да охраняват и личния, и обществения духовен и материален интерес. Не противопоставянето, а съвместяването на обществено и лично.
Традицията в народното съзнание бе съсипана и отровена от красивата наглед, но неприложима комунистическа идея. Не съобщавам нищо ново, нищо оригинално; но тъй като доста обвинения - като че голословно - натрупах против комунизма, налага ми се да се обърна към първоизвора, към огласения в 1848-ма "Манифест на Комунистическата партия" (вж. превода на български от автентичния текст, Партиздат, 1985). Цитати:
- Комунистите могат да резюмират своята теория в един израз: премахване на частната собственост (цит.съч., с. 78);
- в буржоазното общество капиталът има самостоятелност и индивидуалност. (...) И премахването на тези отношения буржоазията нарича унищожение на личността и на свободата! Тя е права (с. 80);
- ...искаме да премахнем вашата собственост. Да, ние наистина искаме това. (...) Следователно признавате, че под личност не разбирате нищо друго освен буржоата, буржоазния собственик. А тази личност наистина трябва да бъде унищожена (с. 81);
- премахване на семейството! (...) Но вие казвате, че като заменяме домашното възпитание с обществено, ние премахваме най-скъпите за човека отношения. (...) Буржоазните фрази за семейство и възпитание, за нежни отношения между родители и деца вдъхват толкова повече отвращение, колкото повече се разкъсват всички семейни връзки (с. 83);
- Няма нищо по-смешно от високоморалния ужас на нашите буржоа от мнимата официална общност на жените при комунизма, тя почти винаги е съществувала. Комунистите биха могли да бъдат упрекнати най-многото в това, че вместо лицемерно прикритата общност на жените искали да въведат официална, открита общност на жените. (...) Общност на жените, т.е. официална и неофициална проституция (с. 85);
- Работниците нямат отечество (с. 85);
- Идеите за свобода на съвестта и религията (...) А комунизмът премахва тези вечни истини, премахва религията, морала. ...Целият капитал - в ръцете на държавата... Това може да стане на първо време само с деспотична намеса в правото на собственост (...) чрез мерки (...) неизбежни като средство за преврат в целия начин на производство (с. 87-88).
Сред изброените общо десет третата "мярка" - премахване правото на наследство, осмата - еднаква задължителност на труда за всички, създаване на индустриални армии...
Да не пренебрегваме и казаното от отделни неслучайни личности.
"Всяко дете от деветгодишно трябва да стане производителен работник" (Карл Маркс, из резолюцията на Женевския конгрес на Интернационала, отпечатана в "Нов рейнски вестник" от 14 септ. 1848 г.).
"...Ний идем, оглеждайки с очи на стопани бъдната Световна съветска федерация" (Владимир Маяковски).
"Всички мечтаехме за скорошна победа на световната революция" (Н. Н. Воронов, главен маршал на артилерията на СССР в книгата си "На службе военной", с. 27).
"Вярвам (...) в единното и неделимо отечество за сички хора и обща собственост върху сички имоти" (Христо Ботйов, Галац, 20 април 1871 г., "Символ-верую на българската комуна").
"За старий свят настават сетни дни; (...) и гордо вее свойте знамена безбройна рат, безбройни легиони. (...) Намериха те търсения брод и виждат бряг във пурпурна позлата" (Димчо Дебелянов, "Светла вяра").
"Какво тук значи някаква си личност!" (Никола Вапцаров, "Предсмъртно").
"Не съм ни Радевски, ни Христо, а съм безимен твой войник" (Христо Радевски, "Към Партията").
Изводът??? Обект на тая злобна, зловеща манипулация върху съзнанието сме били всички ние, българите, още отпреди Руско-турската война в 1877-78-ма, та до наши дни, наред с населението на цяла Европа. Как се съчетават тия неща! Ботев-Дебелянов-Вапцаров, от една страна, и от друга, световни чудовища, като Ленин, Сталин, Троцки, Мусолини, Хитлер... доразвиващи "творчески" именно комунистическия катехизис* и "творчески" прилагайки принципите на конституцията на републиканска Флоренция: свобода, равенство, справедливост.
Комунизмът като манталитет се сроди с милионите Андрешковци по света, създаде им една илюзия, изградена върху отрицанието на нравствените норми. Тия норми човечеството е шлифовало чрез кървави войни и изстъпления като опит, натрупан от древността до днес. И ето, наложи се заради пренебрежението към Десетте божи заповеди и ние тук, в България, да си платим. Това е то двойната мяра, лицемерието: едни пред света, други в личния си живот. Защото под кристалната повърхност на високо прокламираната нова философия системата за разпределение на блага индуцираше егоизъм и двуличие в страховити мащаби.
"Тате ме е учил да не се прибирам празен - хили се съседът Петьо, работар и момче от село, - може ръждив пирон да е, но нещичко да съм си краднал. Така де, да си вземеш нещо за спомен не е грешно. Грешно е да го свиеш от роднини и приятели, защото... нали, и те са се мъчили отнякъде да го докопат, та не трябва да ги подяждаш!"
В София, докато следвах, отбивах се понякога у съученик от основното училище. Тоя Пламен Станев, дето беше най-силният в учението и все ни го даваха за пример, свиреше на цигулка по три часа всеки ден (специално ходехме да го съзерцаваме как стърже с оня лък по струните) и се държеше наистина като най-възпитаното момче между нас, пакостниците и непослушните... Та тоя хубавец сега, като студент по инженерство, се бе обзавел с колекция пепелници и сребърни прибори от най-шикозните столични хотели и ресторанти. Беше му гордост да обяснява кое как отмъкнал, какви рискове и трепети му струвало!
Посягането към имота на ближния има безброй "симпатични" варианти; това, дето го върши част от циганското население у нас, е елементарният начин. Колко може да отнесе един манго!... Интелигентно и ловко се крадат идеи. Краде се, като се отчита несвършена работа за приключена. Обсебва се, като се обещава повече, отколкото може да се даде. Изнудва се, като се работи калпаво...
Ако всеки си знае границите на имота и държи на името си, дали ще му е тъй лесно да посяга безогледно към несвоето! Краденото в двора ти отдалеч ще личи. Полицията, съдилището са крайна мярка; естественото ограничение най-пълноценно би действало, ако всеки сам носи морала у себе си. Тежат ли в ума ти робските окови на ратая, ти и в условията на свобода... особено в условията на свобода! - ще си наглият крадец, тарикат, мошеник, лош работник, недобросъвестен и невежествен интересчия.
Комунизмът ни превърна в нация от аргати. За да се променим, вероятно имотът, собствеността са средството да се усетим стопани, т.е хора, които не са случайни перушинки по капризите на ветровете и теченията.
Някога, като го хващали в лъжа, кражба или друг золумлук, чичото си натоварвал покъщнината в каручка и тръгвал да си дири място за живеене зад девет гори тилилейски. Защо?... Да не остане лошото име върху синовете... Де го тоз притеснен грешник? Грешниците у нас шетат изпъчени по мегданите, високо се хвалят; пък ний, електоратът, вместо да ги обгърнем с ледено мълчание поне, се изтрепваме да ги облазяваме, да им завиждаме за наглостта. За селски тарикат, който ме завлече с лъжите си, само хвалби чувам... Най-чудното: за чест и достойнство именно той, тарикатът, пише в стиховете си.
За публиката ми е криво. Понеже съм от това население, което ограбват, над чиято доверчивост издевателстват. Ти, миличък, се фукаш, че си отмъкнал парче кожа, сребърна виличка, тенекиен пепелник, чаша с монограм изпод носа на балъците в ресторанта... Не проумяваш, че други апаши изнесоха и продадоха за своя угода цели заводи с все оборудването, цели села с елитните им стада, трактори, комбайни, редосеялки, обори, административни и стопански сгради. Не ти ли минава през ум, че именно твоята мизерна "придобивка" е индулгенция за големите хищници, дето плячкосваха и разнебитиха имота на цял народ, източиха кръвта на отечеството ти, докараха те до там да бъркаш в контейнерите с боклук, за да се храниш... Ти - дето съвестно си плащал своите сметки към Държавата, тебе не циганите-апаши, а тия благовидни господа и елитни дами те докараха до просешка тояга. Изчисти съвестта си от позора, покай се за сторената глупост и тогава вече никой не може да ти отнеме моралното право да съдиш негодниците.
Следва
_________________________________________________________ * 1. Кратък курс по християнската вяра във форма на въпроси и отговори. 2. Популярно ръководство по известна наука, занаят или изкуство. 3. Основно положение, основни черти на убеждения (Речник на чуждите думи, 1978 г., с. 331).
|