"...и отчитайте вашите слънчеви дни..."
МАДРИГАЛ
На една непозната, която пътуваше веднъж в автобуса
За какво ти са тия гърди, питам. Някой възхищава ли им се с тръпнеща длан? Някой гали ли зърната им тръпнещи, докато аленееш от свян цялата в своята нежна и розова кожа?
Тъй лесно е да кажеш "Простак" на мъжа, осмелил се да ти отправя подобни въпроси...
Седнала небрежно гола, сама пред огледалото, току-що излязла от банята с мокро лице, докато разресваш косите си влажни и триеш бедрата, глезените и раменете с хавлията мека - не пожела ли за миг поне някой мъж да седи на фотьойла отсреща с чаша златисто и силно уиски в ръка, да ти се любува, да се изкушава от теб?
Тъй лесно е да кажеш "Простак" на мъжа, осмелил се да ти отправя подобни въпроси...
Но все пак рискувам да те попитам: "След като си в тоя миг така прелъстителна, толкова хубава, с толкова женственост и чар, не е ли посегателство срещу теб самата, срещу радостта, че живееш и се надяваш, а седиш сама гола в килията на самотата като осъдена да чакаш Някого, а Той не идва, просто защото пропуснала си да го поканиш и дори се гордееш със себе си, с това издевателство над себе си?"
Тъй лесно е да кажеш "Простак" на мъжа, осмелил се да ти задава подобни въпроси!!!
-------------------- Истината има спокойно сърце. (Уилям Шекспир, 1564-1616)
|