НЕЖНА Е НОЩТА
- Ти защо не ме обичаш? - Как да любя, щурчо мой, като в друга си се вричал, плачеш според мен за бой!
- Друга ли... Къде я виждаш? Вперил съм се в теб. Спрях да пуша, спрях да пия, гони ме съклет.
- Да те гони!... Кой те кани? Ама че досадник жив! - Кой ли?! Сигур любовта ми... - Значи, си щастлив???
- Да бе, щастие се казва, ала само аз си знам... - Мога и да те намразя. Престани със тоя плам!!!
Всички вече те разбраха. Станахме за смях. - Като сврака с двата крака с теб се замотах...
- И готов си да отлитнеш?... Че отлитай, прав ти път! Не отлита той, а пита... Тъй върви светът.
Тъй сърцата си говорят, нежна е нощта. Леле, колко непокорна била Любовта!
-------------------- Истината има спокойно сърце. (Уилям Шекспир, 1564-1616)
|