Въведение

"...Мисля, че е винаги от полза да се видиш през чуждо око. А може би подсъзнателно това е целта на занятието..."

("Младите хищници") ПЪПЪТ НА ВСЕЛЕНАТА

13.08.1998. Току-що прочетох книгата на Михаил Топалов-Памукчиев "Срещи с Буров". И преди съм чел по нещичко от тия беседи за България и българина: поразява ме колко си съвпадат моите лични открития по тая тема с преценките на тоя ръбест гений-вагабонтин в бизнеса и наивник в голямата политика, както се самоокайва.

Твърде истинен, твърде жизнен. Никому не е целувал ръка, пред никого не е коленичил; единствено респект изпитва към фикцията, която зовем "българска нация". За да си достоен, длъжен си да цениш корените си, рода, традицията - първом тия три нещица; после вече идат жизнелюбие, преклонение пред Жената, пред Анонимния малък голям човек - пак фикция! - който като библейския Адам е подвластен на съдбата, но се съпротивява, върви срещу течението и понякога даже успява в тая борба.

Циничен, наблюдателен, самовлюбен - това е Атанас Буров; би трябвало да ми е противен, а се получава тъкмо обратното. И той бъбри за нуждата от учители на тоя народ, за продажността и мекошавостта на родната интелигенция...

14.08.1998. Вчера работих цял ден сам по колата. "Майсторът", когото съм наел, знае доста тънкости, но работата не му харесвам. Не ми харесва, че се размотава по други коли, че го виждам пиян и неспособен за труд от ранното утро. Виси като парцал по пейките, наблюдава ме, доколкото успява да ме фокусира с пияни очи, как търкам тенекиите, как ги готвя за боядисване, не спира да се хвали: аз така, аз онака!

Според приказките му пред мен е най-печеният под слънцето, най-великият в Европа и света Автомонтьор, Тенекеджия и Мъж. Тъй да е, не съм против да се гъделичка под мишниците, да си глади перцата с човчица, но това да става на мой гръб, за моя сметка...!? Три четвърти от работата по колата сам си я върша. И не ми тежи, нали го правя за себе си. Тоя човек обаче с едно ме отвращава: не се е научил да се труди съвестно. Гадна общославянска черта!

Буров банкерът - както го представя г-н Топалов-Памукчиев - бил умен, проницателен психолог; но защо е тоя цинизъм, тая откровено провинциалистка дебелащина! Любов към "невежия народ" и безскрупулност се съчетават в южняшкото му, балканска версия жизнелюбие. Гений на прозорливостта, но алчен; интересчия, но способен да прави и жестове...!? Такъв не може да е друго освен слуга в храма на Съвестта.

Роден в 1875-та, излъчва манталитета на оня тип изскочил над общото ниво разум, каквито са повечето от стопанските и политическите ни дейци в тия сто и двайсет години национален бит подир Руско-турската война. Такъв е Ботев, такъв е Петко Славейков, Стефан Стамболов, Захари Стоянов, Раковски, Бенковски... Единици са наистина достолепните ни личности; на всяка крачка в родната История са потни, напористи шаячни характери. Защо така?... Защото черквата не е била на висотата да възпитава у тоя народ уважение към самия себе си, но не грандоманство... уважение към ближния, но не подмазвачество... гостоприемство, но не подлагане на гръб. Хищничество, завист, чалга и безогледна простотия - това ли е българинът? Разбира се, не; но защо всяка издрапала над тоя народ особа Успехът, Властта, Славата така бързо я развращават!

"Любувам се" на майстора тенекеджия. Майстор... колкото аз съм римският папа! Хем му калпава работата, хем се фука... Жилави са тия бурени. Колко века тая крива нива яко буренясва; боричкат се плевелите, бият връх, задушават ведрото плодно начало, което носим у себе си като народ. Равенство пред закона? - Да. Но защо е това чувство за еднаквост, когато толкова сме различни по качества, сръчност, характер! Да имах средства, не бих никога опрял до подобен род самозванци. Самозванеца по това ще го познаеш: той се натиска да го признаят. Театърът, който разиграва пред нас, иде да внуши: "Ехо-о, тук съм. Вдигни ме! Вдигни ме, изтупай ме от праха да видиш колко съм си хубавичък!"

При всичките му положителни качества великият Буров си е духовно джудже. "Аз-аз-аз!" - пълни размишленията, спомените, коментарите му. Е, хайде, като си се възприемаш за пъпа на вселената, защо е тоз гаден цинизъм, тая самопоказна дебелащина? Киприш ми се насреща като трътлеста дебелана, която пробва да се представи в ефирното трико на балерина, подига се на свинските си крачета - оппала-а, па де дьо, па де троа, ма шер! Та защо ти е тоз цирк?... За да ме шашнеш!? Да разбера какъв си герой, колко си извън мерките и правилата!?...

Не е ли това откатът в муцунката на стаилото се у теб зверче, гримаса на комплекса ти за малоценност? Иначе, ако не ни се перчиш тъй явно, току-виж не сме забелязали колко си ценен за света... И така ни даваш още един аргумент в защита на смирението - тоя знак за истински стойностните човеци. Ако Иисус не беше Смирение, какво би била Любовта Му!

И Буров, хитрецът Буров, тарикатът Буров не случайно сред великите българи поставя Панайот Волов, доброволно отстъпилия пред халата Бенковски. В нравствен план обаче (ако има кой от днешните българи да разчете посланието на жеста!) Волов именно по тоя начин съхранява чистотата, предимствата на духовното като образец за нас.

Екстри: