Паразит - (от гр.parasitos "който яде у някого") 1. Организъм, който живее в някой друг организъм или върху него и се храни с неговите тъкани и сокове. 2. Насекомо, което... 3. прен. Човек, който живее за сметка на чужд труд; експлоататор на чужд труд, тунеядец. 4. Действуващо лице в античната комедия, което е имало ролята и на шут.
Паразитен - 1. Който се отнася до паразит или е свойствен на него. 2. Нецелесъобразен, вреден, излишен (Речник на чуждите думи, с. 547).
("Младите хищници") БОГОРОДИЦА НА ПАРАЗИТИТЕ
15.08.1998. Днес е Голямата Богородица, краят на горещниците. Тая година са незапомнени жеги. Термометърът на балкона ми показва 41оС. Сред всеобщата обществена и държавна развала тук, в България, която от райско кътче е заприличала на сметище с шетащите мутри, политически палячовци и артисти-мекерета на властниците и бандитите... народът, т.е. всички ние, останалите, все пак намираме начин да бъдем щастливи. Ама какво щастие! - да се глумим и подиграваме на самите себе си.
Съседите като мравки притичват ту до родно село, ту до пазарищата: мъкнат сухоежбина, варят манджи, лютеница, компот за зимата, сладка. Вечер до полунощ мъжете пляскат карти, напиват се, проехтяват грозни закачки, току на някого балансите му избият - пяна от устата хвърчи, юмруците се вадят като последен аргумент и правосъдие.
Жените - и те, ама дори не крият циничните приказчици; и всичко е до болка ясно, изкарано на показ пред дечурлигата, дето се въртят наоколо, попиват сексуалните намеци и откровения между родители и съседи. Всичко - речено, изразено уж на шега; сякаш не разбират, че така губят всякакъв авторитет, всякакво чувство на уважение. Жега, задух, прахоляк, нечистотия, невежество, завист, грубости...
Как живеем, боже мой! Че между нас и Столипиново разлика няма; ония хора там поне друго не са видели... Отде се завъртя тая вихрушка над нас?
През вечер-две мургави тумби налитат върху колите, гаражите, апартаментите ни. Мародерстват и младежи-българи; знаем ги кои са, къде живеят, кога като глутница излизат да върлуват. Разбити врати, изтърбушени автомобили, поломени жилища, изби; пък полицията иде да регистрира поредната пакост и никой не си прави илюзията, че властта е срещу престъпниците, че не им е ортак, не дели награбеното с тях, че охранява живота и здравето на гражданина, а не на безчинстващия идиот.
Да, то си е война с народа. Подла, необявена, без фронтови линии, без правила, и ние сме голи сред вълци, беззащитни, предадени от тия, които сме избрали да ни защитят.
Появи се и съответната литература. Христо Калчев, автор на трилогия "а ла Марио Пузо", с вариации по мафиотската сага "Кръстникът" стана хит на книжния пазар. Ухажват го вестниците с интервюта, представяния, благосклонни разбори. Шега ли е! Литературните образи на въпросния автор създават чаровна аура около бандитите. Няма що - литература свръхмодерна, динамична, актуална, потресаваща.
Литературните герои, че и самите "писатели" пердашат на сленг. Уличната реч на аутсайдерите покрай вестниците и списанията, покрай телевизионните шоута и радиопредавания се намъкна и в парламента. Почнахме да се възхищаваме на безсърдечието.
Мутрите не се и крият, като герести петлета шетат по каймака на обществото; за тях песни се пеят, театърът тях представя, изкуството с тях се занимава усилено. Подвизите им, скапаният им живот се коментират с най-пикантни подробности - кому пръснали черепа, кому потрошили кокалите, кому взривили частния конак или офиса, мерцедеса, кому извадили трупа от кладенец, пък кой си оправял зъбите, стомаха, разклатеното здраве, разбитите нерви.
За тях се грижат най-добрите ни лекари, психотерапевти, хирурзи. Натрошен от взрив бомбаджия (адската машина избухнала в ръцете му, когато неумело я залагал под колата на конкурента си в Пазарджик) с частен аероплан приятелчетата му го пратиха през Атлантика чак в Ню Йорк, в най-модерната клиника на света да го съшиват, кърпят, тропосват. И всинца страдахме за неговия малшанс, горкия! По вестниците сълзи се ляха.
За тия типове се грижат елитните адвокати на България. Банките за тях единствено работят. Най-луксозните обществени заведения са горди да ги обслужват. Чувам, скъпо платени летописци документират всяка минута на неколцината донове. Самочувствието на тая пасмина превтаса дотам, че мафиотски бос предложи на министър-председателя да се договарят за някакви външнотърговски операции и въобще за вътрешната политика на правителството. В купените от тях вестници и луксозни списания са документирани интензивният им "творчески" живот, скъпите придобиви, грижите за тялото, муцуната и прическата, за чудесната семейна хармония...е, например, нейде по Калифорнийското крайбрежие, на Канарските острови или в Швейцарските Алпи.
Майтапят се нашенци. Питал чичото внука си какъв иска да стане, като порасте... Ние мечтаехме да станем граничари, матроси, пожарникари заради фуражката или лъскавичкия шлем, заради героизма в защита на Отечеството. Петгодишният внук днес рапортува нахакано: "Мутра искам да стана, деденце. Ей тъй, с патлака... бам-бам-бам!... да трепя, да карам яка кола и мацките да ми ближат патъците".
Ще се плаща. Рано или късно, ще ни се наложи да заплатим натвореното. Няма как да избегнем възмездието, колкото и някои за добре устроени, за неуязвими да се имат. Понеже наказанието си е у самите нас, носим го у себе си като ракова клетка; метастазите са налице, жалко, че мнозина още не го разбират.
Нали виждам какво се случи с проспериращото доскоро семейство Маврови*... Втурнаха се през просото, прекрачиха всякаква мяра в лакомията и ето ги - раздвоени, разчетворени, ръфат се като побеснели хищници, състезават се кой по-бързо да разпродаде натрупаното богатство: тузлията Мавров - до смърт изплашен от връхлетелите го болести, Мавровица - в плен на манията за преследване, и двамата - яростни, объркани, изгубили представа защо са на тоя свят. Единственото светло нещо там е седемгодишното им момиченце Камелия, което носи слънчевия характер на неопетнения от грехове. Само то е останало като зелено клонче върху това доскоро могъщо, неподвластно на ветровете и пороищата, ала ударено вече от Съдбата дърво.
Не материалната оскъдица, не и деформираната плът - душевната уродливост е ужасна. И си мисля: има успоредно с нашия видим материален свят друг свят, невидим. Той не оставя престъпника ненаказан. Да се радвам на възмездието ли!... Жал ми е за тия, някога тъй слънчеви и така талантливи личности. Жалко за чудесния човешки материал!
* * *
Мухата е циганинът сред насекомите. Хитро, крадливо, пластично създание. Твар, влюбена в бляскавите дрънкулки и помията. Колко скучен би бил светът без тия дяволити, хитри, наблюдателни оченца, без бръмкането й! Тя е самата жизненост, едновременно хищна и безпомощна, нахална и нежна. Оцелява в невероятни тежки обстоятелства. Създава многобройна артистична челяд, пълни света с нервност и досада. С гръмки кавгаджийски звуци жали високо. Весели се високо, хвали се високо или високо се заканва. Възпроизвежда се сякаш от нищото. Способна е и качествено вино да превърне в нещо вкиснато.
Бог или Дяволът е създал мухата? Кого тя изразява не знам; възхищава ме обаче способността й да оцелява.
Що се отнася до мнозинството от т.нар. роми, за настройването ни срещу тях причината е собственото ни нехайство към реда и закона в държавата. Лесно е да ги съдиш, трудно е да ги разбереш. Екзотично племе! Защо да го гледаме предизвикателно, когато то просто заема всяко пространство, което зле стопанисваме. Строги уроци имаме да научим от него. Всеки случай магарешкият трън, израсъл сред фъшкиите и боклука, ми е по-близък на сърце от загърнатия в целофан букет парникови гладиоли.
__________________________
* Фиктивно име на реална фамилия.
|
Re: Въведение
Отговори
Цитирай
