Стихотворение за момчетата от някогашните улици "Ниш", "Цар Иван-Шишман", "Завоя на Черна", "Ангиста", "Лагадина", "Люлебургаз" и "Войнишка слава" в пловдивския квартал "Инвалиден". Живеехме под наем в изба на "Ниш" № 4, по-късно - на първия етаж, пак под наем на "Люлебургаз" № 17. Там ми мина детството и юношеството. От 5-6-годишни вечер през лятото се скупчвахме да слушаме батковците как си говорят за партизани и кървави престъпления. Моят приятел от гимназията художникът Александър Филев каза, като чете тия стихове: решил, че е сред споменатите. Но името Сашо тук се отнася за по-ранно време. "Полазиха ми мравки по гърба - рече Сашо Филев, - ама че работа!"
ПОКРАЙ НЕВОЛИ И ОБИДИ
Покрай неволи и обиди
приятелите си отиват.
Желая виното изпито
отново в чашите да видя.
Да се сберем край тая маса
по-весели и по-големи.
И някой умно да разказва
за отлетялото ни време.
Да влязат Борето и Сашо,
Марин и Ангел, Ичо, Видко
и другите връстници наши,
горели в детските ни битки.
Да си припомняме игрите.
Реката. Прашките. Тепето.
Родителите ни сърдити.
И беднотията проклета.
Край огън до небето лумнал
с истории за партизани
да върнем вечерите чудни
пак там, на старата поляна.
Да грейне пак оная чиста
нечакана любов момчешка,
заплела в плитчиците миши
две панделки и още нещо...
...Живот - защото си ми свиден,
защото трудно те живея -
с другари искам да се видя,
да си поплача и попея. 
--------------------
Истината има спокойно сърце. (Уилям Шекспир, 1564-1616)
|
Re: Порто Фино
Отговори
Цитирай
