Въведение

"...Не считам, че въобще следва да се говори за унижените и оскърбените. Мисля, че това е дело индивидуално и е въпрос на Духа, който е във всеки от нас..."

bogpan, постинг от 10.06.2006.

Когато бях по-млад и впечатлителен, моят баща ми даде един съвет, който оттогава насам все се върти в главата ми. "Почувстваш ли желание да критикуваш някого - ми каза той, - просто си спомни, че не всички хора на този свят са имали преимуществата, които ти си имал."

Той не каза нищо повече, но двамата с него винаги сме се разбирали, без много-много да приказваме, и аз долових, че той имаше предвид нещо повече от това. В резултат придобих склонността да пестя преценките си - навик, който ми е помагал да вниквам в личността на много странни хора и също така ме е правил жертва на немалко досадници.

Първите два абзаца на "Великият Гетсби" (1925 г.) от Джон Фицджералд

("Младите хищници") JEDEM DAS SEINE!*

16.08.1998. Понятието "народ" дали не е изчерпваща се фикция в нравствената сфера? Според философията няма добри и лоши народи. Насилено звучи например, че германците били стриктни и умозрителни, англичаните - мълчаливи традиционалисти и надменни консерватори, французите - жизнерадостни егоисти и прелюбодейци, турците - жестоки, мъдри и хора на рахата, гърците - пъргави, коварни и стиснати, власите - весели, нагли и крадливи, сърбите - юнаци в кръчмата и шубелии на бойното поле, пък ний, българите - глупави и трудолюбиви.

Ни едно от тия определения не отговаря на истината; всеизвестните характеристики са изработени вследствие конкретни исторически събития, където някоя от посочените черти е избивала връх в образа на определена нация.

Имаме работа с квалификации, внушени от политическите отношения между държавите, но произлязлото от сферите на дипломацията, както при адвокатската професия, все е измамно, понеже обслужва моментните интереси на група лица, а не обективната истина.

Някъде в "Приключенията на добрия войник Швейк" (вж. изд. 1986, с. 93) Ярослав Хашек илюстрира отношението си към войната, като предава сбито разсъжденията на типичен симулант: "Познавах един нередовен учител математик, който не искаше да иде на фронта като артилерист и затова открадна часовника на един поручик, та да го пратят в гарнизонния затвор. Той постъпи така напълно съзнателно. Войната не му импонираше, не притежаваше за него никакъв чар. Да стреля по противника и да убива с шрапнели и бомби също такива нещастни нередовни учители математици на отвъдната страна, той смяташе за идиотизъм".

Емир Кустурица, бошнашки сърбин от Сараево, режисьорът на популярните с вакханалиите си в балкански стил "Аризонска мечта" и "Ъндърграунд" - два абсолютно касови филма, споменава в интервю по повод кръвопролитията в бивша Югославия нещо от рода на: не ми пука за държава, която настоява да умра за нея.

Когато напуща обхванатата от нацистката чума Германия през 1933-та, питат Алберт Айнщайн какво за него е Отечеството и геният на ХХ век (което ще се разбере по-късно!), може би най-заразителният пример за човек в истинския смисъл на думата, отговаря: "Отечеството за мен е там, където мога най-пълноценно да работя".

Това космополитизъм** ли е или нещо по-дълбоко?

Човекът е гол и сам пред своя бог, т.е. пред съвестта. Мирозданието - от Омир насам ни го внушават - включвало в себе си и войната. Войната уж произтичала от човешката ни природа, от генетично заложената у нас агресия... Пък си мисля: човешката природа ако успее да се пребори с невежеството и произтичащите от него Егоизъм, Лакомия и тяхното отроче Фанатизма, едва ли биха се появявали политиканстващи мракобеси, които да палят войни.

Резкият тон, употребен в подходящ момент на подходящото място, предотвратява бъдещи унизителни схватки по въпроса кой по-велик, кой по-талантлив и перспективен.

Кой съм, че да давам оценки за това и онова!

В разговор с Божидар Чапъров, археолог по специалност, докоснал се до златотканата багреница на император Константин, картотекирал хиляди тракийски могили и един от малцината у нас, реално знаещи каква напаст е иманярството... Та в разговор с тоя приятел преди около месец, самонадеяно казах, че се чувствам уста, формулираща онова, дето масовият българин чувства и мисли, но не успява да го изрази в литературно подредени фрази. Нищо особено не съобщавам; таз мозайка от размишления - въобразявам си - е българският рефлекс към света и стойностите в живота.

Това като че ми дава свободата да артикулирам по-рязко от общоприетото за bon ton***. Понеже всъщност не пиша от свое име, колкото и да съм изкушен, колкото и да съм ограничен от обстоятелствата, а пиша от името на средата, която ми е присъща - и тя е истинската ми родина, а не някаква си въображаема географска материя между Дунава и Беломорието, Черно море и Албанските чукари.

Толкова сме потиснати, толкова обезверени! Единствено убежище за самочувствието ни - кристалният самоироничен трезв подход. Хайде стига, милозливи човечета от политическата менажерия; стига сте ни се надсмивали като да сме глупаците от цирка! Да, радваме ви се, дивим се на умелите ви салтоморалета, на артистичната лекота да жонглирате с важни за нацията предмети.

Овациите ни често съпровождат звездния ви път; забравяте обаче, че - останали сами с домочадието си в кухничката на делничните грижи - съвсем не ни е до вас. Плащаме редовно данъци и глоби, радваме ви се известно време, докато трае интересната част, фиестата - значи, как от какавидата се излюпва пъстрокрила политическа пеперуда, която впоследствие ще се окаже, разбира се, най-обикновен градински червей...

Сърцето на тоя народ е на друго място, не там, където са бурните аплодисменти и френетичните овации с китки и национални хартиени знаменца. Делникът изобщо е труден тук, на Балканите. Много пот и вълнения от неплощаден вид има тук. А за нас сте бенгалски огън, празнична врява около коледната елха, мимолетната мечта за Дядо Коледа: славни спортисти, туристи, лъже-артисти, купени журналисти, прекрасно изглеждащи мъже и жени с титла и фасон, сладкодумни професори или профани, обливащи с патетична пяна телевизионния екран (г-н Юлиян Вучков, да речем).

И да оставим настрана как еди кой си свирел на саксофон, пък друг министър сам затварял бурканите с лютеница на жена си, пък трети си построил верига от бензиностанции, четвърти за енти път си сменял любовницата, пети прописал стихове на стари години, шести въртял далаверка с някакви съмнителни финансови посредници и малко го гръмнали, седми се вози в джип, подарен му от благодарните мутренски босове на Илиенци... Ясно, все по-земни изглеждате. Розовеете. Костюмите ви стоят все по-шик. Вдъхновението или угрижеността - все по-естествено изглеждат на вашите лица... Ала какво общо имате вие с живота на моя народ?

Шмекерът става безпомощен, когато го ситуираш в реалностите на живота, като го извадиш от претенцията, че творял за селенията на Духа.

_______________________________________
_{* (нем.) Всекиму своето!

** В отрицателния вариант: отказ от националната независимост, култура, традиции. Според Речника на чуждите думи от 1978 г., с. 381-382: космополит ще рече "гражданин на света", т.е. 1. Човек, който е загубил националното си чувство...

*** (фр.) "Добрият тон".}

Екстри: