Единствената причина, да се “появя” в една чужда тема, в един чужд монолог е споменаването на ника ми или цитирането на някаква мисъл извадена от контекста, обикновено.Елементарната етика предполага, да не се намесваш и да прекъсваш чужди диалози или монолози, както е в конкретния случай, и то от позицията на някакво мнимо превъзходство, още повече и да даваш оценки. За съжаление, в определени среди, които за удобство бих нарекъл “пеещи”, това не само не е присъщо, но и точно обратното – налице е грубо, безпардонно вмешателство и оценки, на неща твърде далечни, за подобен род сетивност и разбиране. Менторският тон е категоричен, думите са груби от типа “ влачене по корем” и изреченията запращат изненадания автор обикновено на “ майната си”. Характерното в подобни изказвания е липсата на анализ, липсата на опит за диалог, липсата дори на опит за елементарно човешко разбиране. Различните са стъпкани в калта и музиката свири. Питам се тогава, това ли е примера на поколението и защо да се учудваме от някои нелицеприятни примери в по-младите, когато те вече са квалифицирани като “ младите хищници”. Еднаквото предполага еднаквост, резкия тон – рязък, “око за око, зъб за зъб”. Светът се върти, а нищо в човека не се променя и така ще остане, докато не се приеме не на думи, а да се изживее, да се обърне в същност “ Всичко е Любов”.
-------------------- Всяко време си иска нещото
http://tetradka.buntarite.com/
|