"...Характерното в подобни изказвания е липсата на анализ, липсата на опит за диалог, липсата дори на опит за елементарно човешко разбиране. Различните са стъпкани в калта..."
Представяте ми се толкоз уязвим, че разбирам, споренето - ако въобще има някакъв смисъл! - ще ми отвори проблем как да не Ви нараня повече от това, което съвсем не случайно сторих. Да, отчитам: стиховете, които пишем, коренно се различават. И какво от това! Ако има нещо, което заслужава някакъв вид дискусия, вече за трети или четвърти път го обявявам - това е стилът. Но Вие отложихте тоя диалог.
Готов съм да Ви се извиня. Знаете оназ хубава нашенска приказка: "Само която мома не се е хванала на хорото, само тя не е била щипана". Да, готов съм да Ви се извиня!
Изкуството (литературата - на първо място) е борба не за тщеславие, а за възможността да се говори за нараняващия, жесток понякога, и въпреки това изкусително чуден живот около нас и у нас. Да, тоя стил крие редица опасности и драми от личен характер за твореца, но какво представяте Вие?!... Уважението ми към съзерцателното, към нежните акварелни зарисовки на кротост и смирение мигом се изпарява, като обърна очи към кощунствата и хаоса, който ни залива. Нима предпочитате изкуството като салон за галантни обноски и възпоминания от някаква виртуална хармония в древността?
Да употребяваш таланта си за бягство от действителността - е, това трудно го разбирам. Повтарям, не искам повече да Ви наранявам, ще гледам да не го сторя оттук-нататък. Имате сериозни основания да ме вините и аз нямам право да Ви се сърдя, защото съзнателно съм Ви предизвикал.
Ако смятах позицията Ви несъстоятелна или таланта Ви слабичък, просто не бихме водили тоя диалог. Доста са нещата, които харесвам сред Вашите работи.
С уважение и в очакване... tisss!
-------------------- Истината има спокойно сърце. (Уилям Шекспир, 1564-1616)
|