"Докато срах,
четях Кавафис..."
Начало на пародията "На епигоните" от daik
ВАРВАРИТЕ
"Събрани на стъгдата, що очакваме?
Та варварите трябва да пристигнат днес!"
Константинос Кавафис
Не чухте ли?... Нощес преплували морето.
И лъскавите им очички светели
зловещо като вощеници в мрака.
А днес отвън, на улицата спря се
един освирепял баща и се разкряска:
"Да знаете, пера и пух ще хвъркат!"
И друг попита: "Но къде са?"
"Не знаем ний - отвръща му тълпата, -
но всички туй говорят. Господи..."
Нима след Май Декември се задава?
"Войската спи ли?" Бодро отговарят:
"Не спи войската. Будни сме. И пазим".
"А да не би там нещо да ви липсва?"
"Да, липсва. Нямаме си опит."
И гражданите - ясно - в паника.
Търчат със мрежички, пазара пресушават.
По цели нощи вестниците гризкат.
И люшка се назад-напред Градът.
Ще дойдат варварите... Как? Ще дойдат?!
Най-личните мъже до късно светят.
Но всякакви решения сега ни
изглеждат слаби пред опасността.
Градът като мравуняк е настръхнал...
"Те вече тук били. Маскирани. И умни.
Сред нас. Представяте ли си?! И никой
без уреди не би ги отличил..."
"Тогава дайте уреди. И нека видим
какво ще ни покажат мозъците електронни."
Уви! Засича техниката скъпа.
Науката - и тя! - примигва късогледо.
"О-о, да! Напразно вярвали сме ние" -
роят се самозвани философи.
Младежите се гаврят със страха,
крещят: "Варвари-и-и, къде сте?"
И всеки срещнат плахо гледа,
сърцето си захлопнал с трясък.
---------
Та ето ни в средата на света,
в очакване на варварите...
Любов!
Къде си ти?
Как опустяха
площадите, до вчера пълни с влюбени...
Бележка: В продължение на десетина години умувах как да го напиша. Писано е през 1980 година, лятото. A la Kavafis... Валеше дъжд и бях сам в редакцията на "Комсомолска искра", когато дойде Владимир Янев по някаква си работа и стана първият му критик. Седнал на рамката на прозореца с поглед към шадравана пред общината, Владко рече нещо странно: "Знаеш ли, не ми се щеше да приключва това, дето си го нанизал тук!" 
|
Re: Порто Фино
