tiss, tiss, tiss..
изкушавам се да те попитам нещо, но ще премълча.
ще кажа само, че този разказ независимо от годината в която е писан е непреходен
преминавайки през времето, все някъде ще има хора като тези, те все някъде ще седят, после ще стават и ще вървят, ще живеят в своя си микросвят, понякога дори няма да говорят, понякога ще мълчат
и винаги ще се разбират
малко се натъжих от усещането за някаква обреченост в тях, която долових докато четох, но пък те са си наясно, а може и да си е само мое усещане, знам ли..
въздействащо разказваш tiss
--------------------
Libra
|
Re: Крайпътен ресторант
Отговори
Цитирай
