Порто Фино

ДУЕНДЕ*

Какво вълнуващо преживяване,
каква красива рамка са косите
за твоето лице,
любима.
И не зная
захласът откъде ли иде тоя ден.
Товарът непосилен на четвъртък,
на петък, събота и на неделя
стягам,
изкачвам се по хълбока на вечерта
във сряда - смирен и хитър, подъл
като индианец,
който се преструва на заспал.
И защо ли
това хитруване и тез преструвки,
като не успявам
сам себе си да опазя
от себе си. И очите ми - ах, очите,
плувнали по реката надолу,
бъбриво всичко ти казват.

Каква нежна приказка си, любима!
Посегна ли, страх ме е
да не те разруша, да не съсипя тоя
светъл образ. И тогава дали
всичко няма да се разпадне на делнична
пепел, дали грак от смехове няма
да ме затрупва цяла нощ и вторникът
ще ми се види черен.

Как ненужно е да знаем всичко
един
за
друг!
Предпочитам да те виждам как минаваш
горда
и шията източена да знам, че знак е,
и вирната - брадичката, полуотворените
устни
и носът, незабележимо
като въздишка
скършен,
да ми говорят: "Спри! Недей разваляй
илюзията! Днес, човеко, е твоят
Свети Понеделник!"

_______________________________
_{* Из сб. "Кардиф", изд. 1998 г., с. 64-65.

Относно термина вж. Федерико Гарсиа Лорка, "Избрани творби", библ. "Световна класика" на изд. "Народна култура" от 1973 г., и по-точно: статията "Дуенде - теория и същност", която започва с ей тия горди редове:

Гопожи и господа,

От 1918 година, когато влязох в Общежитието на мадридските студенти, до 1928 година, когато го напуснах, завършил следването си по философия и литература, в тоя изискан салон, който старата испанска аристокрация често посещаваше, за да изправя лекомислието си на френския плаж, аз съм изслушал около хиляда беседи.

Жаден за въздух и слънце, аз толкова се отегчих тук и когато излязох, имах чувството, че съм покрит с някакъв лек прах и едва ли не превърнат в лютив пипер".}

--------------------
Истината има спокойно сърце. (Уилям Шекспир, 1564-1616)

Екстри: