Може би точно на това ресторантче в една далечна година чаках закъсалите с колата си приятели...(тогава нямаше GSM-и) Наблизо имаше овощни градини и местните бяха плъзнала из тях (едни беряха, други продава край пътя...).Ние пиехме топла бира ...Колко далече е това време...ей какви картини ми се завъртяха в главата до като четях разказа ти...Пълни със спокойна и безсмислена меланхолия...като настроение което идва от лятната жега,когато всяко излизане от хладната сянка ти се струва безпътно и ненужно...Когато маранята над асфалта лепне...Написал си годината- мисля че е без значение в едно безвремие...
-------------------- "щастие за всички даром и никой да не бъде пропуснат"
А. и Б. Стругацки