Май това беше реторичен въпрос. Няма по-фино средство да се разбере какво става в човешката душа от изкуството, и на първо място от най-понятното сред изкуствата - художествената литература... Оказва се, че и думите са безпомощни да изразят всички ония фини вибрации на чар или отврат, които излъчва човекът. И тогава музите вероятно са ни подсказали, че по-важно от онова, което крещиш, е онова пространство на заредена с послания тишина между репликите.
Само че опитайте се да го обясните това нещо на някой графоманстващ автор и вижте какво ще Ви се случи. Графоманството, виждам, е пуснало яки корени в Интернет. Само така мога да си обясня отсъствието на големите личности в съвременната българска литература по тия форуми, и конкретно във форум "Език и литература".
Не съм чел книгата, която споменавате. След "Мадам Бовари" на Флобер и "Ана Каренина" на Толстой обаятелните скучаещи дами са повод за изследване на интуитивното у човека. А защо женски характери служат за тая цел, мисля, не е нужно точно на Вас да обяснявам.
Желая здраве и добро настроение в летните жеги! tisss 
--------------------
Истината има спокойно сърце. (Уилям Шекспир, 1564-1616)
|
Re: Крайпътен ресторант
Отговори
Цитирай
