Въведение

("Младите хищници") САНТИМЕНТАЛНОТО ЧЕНГЕ

19.08.1998. Брадаткото Евгени, симпатичният оперативен служител, снощи ми каза, че в "Кардиф" според него има недописани стихотворения, като например "Учителят по мечти". Там можел да допълни още нещо между средата и края. В други стихотворения пък би написал фразите другояче - по-звучни, по-ритмични. "Ама да не се засегнеш - рече, - стиховете ти са особени." "Що да се засягам - отговарям, - това, дето казваш, е най-положителната критика, която съм чувал. Тоя стил на писане с грапави фрази си е мое изобретение."

Едва подир отпечатването на книгата с удивление откривам, че по подобен начин са подреждали фразите две-три хилядолетия преди мен Сафо, Алкей, Архилох, доколкото българският превод дава известна представа. А че у Евгени стиховете събуждат желание да ги доработва и дописва, е най-доброто качество, според мен, на високата литература. Майсторлъкът е да съкращаваш, да оставяш отворени пространства, където да се включи творческото въображение на отсрещния човек, и така тоя читател, слушател, зрител... от пасивна, съзерцаваща публика е изкушен да бъде активен, т.е. творец.

Литературата не е регистратор на факти. Тя е призвана да индуцира интелектуалната енергия и жизнелюбие на една нация, на един континент (Да, говоря за Европа!). Учението на Христос е такава енергия от най-висш разред. У всекиго от нас в латентно състояние съществува по рождение тоя вид инвенция; у мнозинството от хората обаче тя е неосъзнато усещане, смътно предчувствие за велики дела. "Великите произведения (...) ни обезсърчават - откровеничи Атанас Далчев. - Вдъхновяват ни за работа по-слабите (?! - бел.м., Г.Б.) таланти, несъвършените творчески проявления, които като че търсят да бъдат завършени чрез нас" (вж. Ат. Далчев, "Фрагменти", изд. 1967, с. 22). Но е прав според мен наполовина: велика е една работа, когато те зарежда с желание за творчество, а не когато ти го отнема.
---------
Дончо - полицай, колега и приятел на Евгени, познавал лично мафиотския бос Васил Илиев, основателят на зловещите ВИС-1 и ВИС-2, когото убиха ден преди да навърши трийсет и шестата си година. На погребението освен мутрести типове с тъмни очила - ще речеш, изсипала се Сицилианската мафия - появиха се и любимците на българската публика Христо Стоичков, Боби Михайлов, Туньо (Трифон Иванов), Наско Сираков и поне още шестима, които вече не си спомням.

Гордостта на нацията (???) коравият Стоичков бършеше сълзи с копринена розова кърпичка, лично носи сандъка с оня труп. Та по тоя повод снощи стана дума за серията криминалета на някой си Христо Калчев за българската мафия, където е визирана като че точно фамилията Илиеви, само че с алегоричните прякори Нерон, Калигула, Месалина, и връзките на тая фамилия с напомнящ излъчването на Андрей Луканов политически дон с прякора Пентхауз*.

Едрият, масивен Дончо настояваше, че името Христо Калчев е фиктивно - "Може и да има такъв автор, дето шкодичката му я гепили апаши, па той се обърнал за помощ към големите мутри, станал им симпатичен и големите мутри почнали да му пеят пикантерии от биографията си, може... Но друг е истинският автор, и той е по-горен от висаджийските главатари, по-властен дори от старите-нови структури на Държавна сигурност. Цялата идея е да се замаскират най-алчните мародери на днешна България".

Беше притъмняло вече. Ръсеше ситен, досаден дъждец. Миришеше на изгнила шума и на старо олио от близката пивница. Миришеше отвратително и на печена в старото олио риба. Седяхме на пластмасовите столове под два фирмени чадъра на "Кока-Кола". Евгени доливаше от време на време чашите ни с мускатова ракия. Денят си беше отишъл, някаква унила отпуснатост витаеше над главите ни.

"Васко Илиев наистина беше страшно интелигентен мъж. Никога не съм го чул да говори хъшлашки, цинично. Той наистина беше голям организатор и мозък... е-е, като Меди Доганов, да речем. Смачка кокошкарите, дребните апаши; изгради дисциплинирана армия от хората си; почна големи игри; намеси се в сферите на едрия бизнес и диктуваше положението в цялата страна - продължава Дончо. - Виж, брат му Георги наистина е идиот, всичко може да се очаква от него... Книгите за тия двамата и сестра им обаче са писани с определена цел."

Обади се Евгени: "Целта беше да се покажат именно тия, а не големците, които им предоставиха свобода за действие, докато зад гърба им разграбваха държавата. Само че за големите акули никой не смее да отвори уста. Много нависоко във властта са... Те източиха капиталите на България. Към чуждите банки непрекъснато тече поток от пари. Е, един Красимир Премянов, кой може да му каже нещо! До него няма как да стигнеш".

Дончо допълва: "Има си човекът мрежа от чейндж-бюра. Негови хора държат обменните бюра за валута по цялото ни черноморско крайбрежие. И да не мислиш, че има нещо тук незаконно?... О-о не!?!..." Всичко е според закона... Ами Иван Татарчев?!..."

"Чакай - казвам, - поне Татарчев не закачай."

"Докато тоя човек е на върха на държавата, никой не може да барне нашите мафиоти - рече Евгени. - Той и братовчед му Луканов, с когото не могат да си поделят някакъв македонски имот в Ресен и затова не се понасят, те двамата са бащите на българската мафия... Абе ние сме си направо продадени. Най-прогнилата държава в тая част на Европа сме!"

"Забравяш Русия" - пресичам го.

"Не е така - продължава той. - В Русия всичко е разпределено по райони, по отрасли, известно е кой откъде взема. Докато у нас е боричкане и хаос между тия, които грабят."

"Виж Илия Павлов, шефа на "Мултигруп"... как почтено си живее - казвам. - Наскоро в един вестник четох интервю със съпругата му: как добре си прекарвали с трите им дечица в Ню Йорк ли, в Калифорния ли... и как тя общувала с булките на господата от американския финансов елит. Благотворителни акции за бедните негърчета, високоинтелектуални сбирки, кампании за озоновата дупка, фондации за бездомните кучета и прочие. Та тя де, младата му съпруга Дарина на г-н Мултигруп, така се изразява... В живота - казва - всичко е случайност. Това, доколкото схванах, й бил девизът. А иначе много се хвали колко прилежен съпруг и баща е мъжът й, как щастливо се любували на живота, какво доверие цари помежду им."

"Пътник е той! - рече Дончо. - Мацето вярно си е направило сметката. Присъдата може вече да му е прочетена и някоя сутрин ще осъмне сама и безутешна с милионите му. Такива като него кратко живеят."

"Защо! Добре си ръководи хората" - казвам.

"Той ли ръководи! - снизходително ми се усмихва Дончо. - Смяташ, че нещо зависи от него???"

"Харесва ми Богомил Бонев - реших да сменим темата. - Ако някой в правителството ми вдъхва доверие, това е той." "Абсолютен професионалист! - възкликва Евгени. - Знае какво иска и как да го направи." "Само дето между него, министъра, и вас, редовите полицейски служители, някъде се къса връзката..." - допълвам.

"Знаеш ли какво си мечтая? - прекъсва ме Евгени. - Нещо простичко е... Да ме цени прекият ми началник, ето това си мечтая. Пък то на практика нас само ни навикват. Работата - бол, районът - голям, цял ден трябва пеш да обикалям улиците, да се катеря по блоковете... Началството пита: защо не си хванал крадеца?... А как да го хвана?... Дванайсет часа вървя по петите му и накрая ми се измъкне. Но шефовете това не ги интересува, те питат: защо не си го заловил... Затрупани сме от бумащина. Преди да тръгна по адреси, трябва да представя план. Когато се върна, трябва да пиша отчет. Само като си помисля, че трябва да пиша, и нервите ме хващат. Това ли ни е работата! На писари сме се обърнали."

"Да ви кажа ли, момчета, къде ви е проблемът? - почвам. - Обикновеният българин, тоя, дето и мафиотите, и кокошкарите, и държавниците го мачкат... той не ви вярва. Няма ви доверие, и по-лошо... страхува се от вас. А точно тоя унижен и обезверен днес честен човек може да ви бъде най-верният помощник в борбата с престъпниците. Ето, моя съседка видяла крадците, като разбивали гаража ми. Когато й предложих да дойде с мене при вас, да разправи, вика ми: А, полицията ли?! Полицията не си върши работата... Че как да си върши работата, като не искаш да й помогнеш! - казвам й. И тя знаете ли какво ми рече!?... Разправи ми как нейния мъж преди два месеца го напада група мъже в Столипиново. Били го. Повалили го на земята. Ритали го. Взели му портфейла и документите. Прибирал се от работа пеш, за по-напряко минал през Столипиново... Като се довлякъл целият в кръв и насинен вкъщи, рекъл на жена си: Никъде няма да ходим да се жалваме. Ще ги хванат, ще ги пуснат и после лошо ни се пише. Онез манговци у дома ще довтасат да ни тормозят, по документите знаят вече къде живея, къде работя, къде си плащам данъците и тока, водата... Били са ме, обрали са ме... Забрави!!! Прави се все едно нищо не се е случило, да не ни се струпа по-голяма беля на главите!"

"И е права жената!" - за моя изненада се съгласява с нея точно той, оперативният служител по криминалните дела, най-добрият криминалист в тоя район на Пловдив според моя зет-полицай.

"Е - казвам, - вече деветнайсет години се занимаваш с измета на обществото; подир някоя и друга годинка ще се пенсионираш... Като се обърнеш през рамо назад, какво ще видиш? Какво ще ти е удовлетворението от таз твоя работа? От ден на ден все по-гадно става, калта ни залива вече до рамената..."

Замисли се. Отпива от чашата, гледа пред себе си... Бавничко почна: "Една възрастна жена теглила заем и със спестени в беднотията парици си купува цветен телевизор. Докато му се нарадва, на втората седмица й разбиват апартамента, задигнали й телевизора. И тая старица идва при мен... Открих крадеца; на другия ден я викам да си получи телевизора. А тя се разплака... След половин час, гледам, стои до вратата на канцеларията. Питам я: какво има, да не са изнесли и нещо друго покрай телевизора... Държи ръцете зад гърба. Влезе, остави ми на бюрото кутия локум и лимонада. Вярвай, сега пък на мене ми се доплака."

_____________________________________________
_{* Penthouse (англ.) 1. Сушилня, навес, заслон; 2. Надстройка върху плосък покрив; 3. Луксозен апартамент на последния етаж на висока сграда (English-bulgarian dictionary, изд. Gaberoff, с. 781).}

Екстри: