УЧИТЕЛЯТ ПО МЕЧТИ
Ето учителят -
сивият човек влиза.
Той е дребен, припрян
и устата му зее нещастно.
Той е в старо костюмче,
с оплешивяла главица
и големи
удобни
обувки.
Гледат децата.
Гледат децата...
Влиза учителят.
Влиза човечето сиво.
И ето -
изважда той късче от креда,
прави замах
и дъската,
тая черна вселена пред очите искрящи,
изпълва със странни,
неясни,
загадъчни
знаци.
После взема стария училищен глобус
и го изпълва с вода,
с континенти,
със сняг,
планини и долини,
със слънце,
изпълва го с пъстри селца и градчета,
с животни и птици,
с мъже и жени,
с пътища прашни,
с цветя сред поляни,
с радост и тъмни легенди.
-----
Когато излиза от класната стая,
искам да кажа - когато си тръгва
от всички,
когато звънецът последен
цвърчи
като мишка
в дъното на коридора излъскан
и отвънка подпрян е капакът
и венците - готови...
Тогава свършва Часът за вълшебства.
Но децата това не разбират.
Но децата вече мечтаят... 
--------------------
Истината има спокойно сърце. (Уилям Шекспир, 1564-1616)
|
Re: Порто Фино
Отговори
Цитирай
