"...ей какви картини ми се завъртяха в главата, докато четях разказа... (...) Пълни със спокойна и безсмислена меланхолия. Написал си годината; мисля, че е без значение в едно безвремие..."
Не е безвремие, драги daik. Просто много за кратко сме тук, на Земята, за да усетим Вселената в нас и около нас. И вижте с какво се занимаваме само: да обидим, да нараним, да грабнем нещо, дето съвсем няма да ни направи щастливи, да унижим който ни се изпречи пред очи... Направо отвратителни!
Библейската притча като жанр е наглед простичка и безизкусна материя, а всъщност крие страховита сила, която би трябвало да ни помага да се справяме със собствената си Суета.
Внимателно погледнат, животът е печална работа; тъй че за себе си избрах самоиронията като начин да се спасявам от меланхолията, която ме обзема от време на време при вида на хищничеството и грандоманията.
Поне за България - не виждам ни един нравствен ориентир. Но вроденият ми инатлив оптимизъм ми крещи в мозъка с огромни кървави букви: "Засега не откриваш! Засега!!!"
Бъди здрав... tisss! 
--------------------
Истината има спокойно сърце. (Уилям Шекспир, 1564-1616)
|
Re: Крайпътен ресторант
Отговори
Цитирай
