Въведение

("Младите хищници") ДОБРОТО И ЗЛОТО (1.)

20.08.1998. Търся тая сутрин лимонтузу; трябваше да има поне едно пакетче във витринката, та да си разкрася сутрешния чай; и какво откривам?... На лист от ученическа тетрадка - чернова на следното посвещение:

Като снежеца пухкав през декември
отлитат дни, годините хвърчат;
и аз бях, мила, нявга като тебе,
по крайчеца днес крета моят път.
Бъди като кралица! И желая
да бъдеш много дълго все така,
по простата причина че си тая,
която на сина ми е жена.

Беше ми поръчала Адриана Аргирова, колежката, която вместо руски, каквато й е специалността, преподава рисуване. Та беше ме помолила за рождения ден на снашицата й, около 25-годишно моме, да измисля нещо като от любима свекърва към любима снаха. Странно, нали! И ето какво се получи.

Но не й влезе в работа моето стихоплетство. "Остричко - рече - се е получило. Бррр, направо тръпки да те побият! Уж мило, пък накрая... шат, с лапата"... И цялата зачервена ме гледа тъй, сякаш моли за прошка. Ах, колко лошо постъпи, драги ми Жоро Б.!

Красавица и чаровна в младостта, днес към петдесетгодишната Адриана е дебеланка с приятното излъчване на притеснителен, но наблюдателен етичен събеседник. Разбирам: не толкова заради снашицата, заради себе си се е уплашила. Как да признаеш, че времето ти е минало, че вече не ти си център на внимание, обект на мъжките копнежи и страст?!... Пък си мисля: тя и тъй си е хубава, с това излъчване на очарователно притеснение и уязвена нежност.

Накратко, да не ги слушаме жените, когато уж отстъпват трона си на някоя по-млада. О, как силно боли да виждаш, че друга заема царственото място!... Та като изпълних молбата й, вероятно поради нетактичност, какво друго! - горчиво съм я засегнал. Милата Адриана!

Училището, където работя, като че изведнъж се изпълни със застарели момичета. Не се бях замислял досега за скритата им драма. Гримче, сенки, парфюмче, руж, стъклени и тенекиени дрънкулки, костюмчета, обувки с все по-удобни токове, боядисани коси, прически... И всичко това крещи за внимание, за обич, която край уседналия си съпруг няма как да намерят...

Обичам мъгливите дъждовни и сънливи късноесенни дни, когато слънцето едва прозира през облаците, небето е затулено и мрачно, а земята лъха печално на угнила шума. Разкошен е животът, пулсиращ под есенната пелена от унилост и смирение. Това е плътната атмосфера на Чеховите разкази и пиеси, на Флоберовата мадам Бовари, на Мопасановия разказ "Лоената топка", на Хемингуеевия "Котка под дъжда" или романа "Сбогом на оръжията", на "Пармският манастир" на Стендал, на Томас Мановия "Д-р Фаустус", на най-ранната повест на Достоевски "Бедни хора", на стихотворението "Барбара" на Жак Превер. На френски то звучи като потракващ по тенекиените покриви дъжд над Париж, което българският преводач в никакъв случай не би могъл да предаде звуково... Като че целият аромат на световната литература иде от човеколюбивото и печално смирение пред съдбата. Така наситена със скрита жизнена енергия литература не съм открил още у нас, в България... Може би донякъде у Йовков... Може би!

21.08.1998. Човекът с печални като Смъртта очи, типичен арабин по тен, лицева конструкция, изящна фигура, аристократични жестове, по начина му да мълчи пред камерата... Тоя, когото правителството на САЩ обяви за "Враг № 1", според тяхното разузнаване - главният вдъхновител и спонсор на терористични акции със стотици и хиляди жертви по всички краища на света, и особено - в близост да североамериканските мисии и посолства. Сутринта рано по "Евронюз" видях американския президент* как говори: вдъхновен, решителен, образец на джентълмен и държавник.

В личния си живот тоя симпатичен, представителен политик и държавник е достоен за съжаление: налага му се да шикалкави, да се преструва, за да прикрие греха си, да се поти от притеснение. Арабският мултимилионер-терорист, фанатичен последовател на исляма Осама бен Ладен, когото също показаха в незнайно откъде взето интервю по същия сателитен канал "Евронюз", го запечатах на видеокасета и внимателно търсех после да открия излъчването на Сатаната, но откривах само солидното излъчване на рядко целеустремена силна личност.

Та как Доброто и Злото взаимно се смесват, преливат се едно в друго? Върви обяснявай на света колко единият е положителен образ и колко другият олицетворява Злото!

_Следва

__________
_{_{* Бил Клинтън.}}

Екстри: