Порто Фино

САНТИМЕНТАЛНА ПОЕМА ЗА ПЛОВДИВ

_{_{На пловдивската улица "Франклин Рузвелт" № 10 някога беше дърводелската работилница на Иван Радичев. Там работеше като калфа баща ми, а аз - седем-осемгодишен, всеки ден му носех хляб и манджа от къщи, с които ме изпровождаше майка. В задния двор на работилницата сред въглищата и дъските имаше голяма стара лозница. Вътре в самата работилница миришеше на беднотия и талаш. Моята колежка от университета Ваня Минчева, майката на поета Недялко Славов и колежката от редакцията на "Комсомолска искра" Върба Чавдарова по различно време и на различни места ми бяха казвали, че им е харесало това стихотворение. Но то не е типичната "мъжка лирика". Повече плач има в него и затова изглежда е събуждало майчинския инстинкт у жените, а приятелите ми изобщо не го харесват.}}

Балконче над времето. Статуя. Зид.
Влажен, премръзнал, охлузен паваж.
Любопитни и тънки тъжни лози
в задния двор, сред кюмюр и талаш.

Тук са излишни големи слова.
Какво да се прави, градът е това.

Мансардни покриви. Бебешки рев.
Старци. Перденца от розов тензух.
Младоженци-работници в глух сутерен.
Кварталната кръчма. Момиче в кожух.

Тук са излишни големи слова.
Какво да се прави, градът е това.

Площадче на хълма с часовник без глас.
На ревера му дреме файтон разбит.
Чукни по стъклото и влизай у нас -
следи в небесата, еснафски бит!

Тук са излишни големи слова.
Какво да се прави, градът е това.

Градът е това. Но и не съвсем!
Защото порасна нашир и надлъж
и си пусна мустаци, брада и корем:
заприлича на зрял импотентен мъж.

Тук са излишни големи слова.
Какво да се прави, градът е това.

Градът - дето раснах и странно живях:
оскъдно се хранех, обилно мечтах,
страхувах се, плаках, шумях пред света.
Но ето че бавно дойде есента.
И си отидоха всички добри
илюзии, старчета, мансардни сестри.
Избягаха котките от моя балкон.
И сам позабравих добрия си тон.

Тук са излишни големи слова.
Какво да се прави... Та аз съм това...

Балконче над времето. Статуя. Зид.
Влажен, премръзнал, охлузен паваж.
Любопитни и тънки тъжни лози
в задния двор, сред кюмюр и талаш.

--------------------
Истината има спокойно сърце. (Уилям Шекспир, 1564-1616)

Екстри: