АКО ТЕ НЯМАШЕ
Ако те нямаше в сумрака на живота,
в чашата на утринния здрач -
една студентка кафявоока
пред вратите на Девети*,
объркана от четене на книги
за принцове с мазолести ръце...
Ако те нямаше - наивна и гореща,
помежду Пазарджик, баща ми и света
на кухненските прибори,
на купища пране в неделя
сред облаци от синка и сапун...
Ако те нямаше в бедняшките квартири,
в заводските ръждясали дворове,
край тъжните освирепели гари
на нашите провинциални грижи...
Ако те нямаше - ревниво нежна
към моите несбъднати успехи,
към моите неслучили геройства,
към моите световни грешки...
Ако те нямаше, какво би била Тракия,
какво - реката с пясъците топли
и тия неуютни редове?
Бих ходил разпокъсан и наплашен -
един човек без нерви, без покъщнина,
бих пил отровни сокове от всичко,
което мъчи плахото сърце...
Мамо...
Какво ли щях да нарека тогава
с името Надежда,
ако те нямаше? 
_________________________
* 9.ІХ.1944 г., когато с помощта на армията на СССР комунистите заграбват властта в България.
--------------------
Истината има спокойно сърце. (Уилям Шекспир, 1564-1616)
|
Re: Порто Фино
