Въведение

("Младите хищници") ДОБРОТО И ЗЛОТО (2.)

22.08.1998. По-малката от дъщерите навършва днес 23 години. Моя поръчка беше, мое настояване, но ми върви по нервите повече от кака си. И може би е логично, защото по характер напомня майка ми, чието име носи. Упорита е. Умее да пести, да се самоограничава. Организирана е да изведе замисленото докрай, но е магарешки трън... Понякога си мисля: за разлика от Вера, тая ми хубавица е по-малко човек на чувствата, повече е в материалния свят, та и затова - по-нетактична. Но сигурно се лъжа. Един баща не може обективно да прецени дъщерите си. Пристрастен съм, затова!
----------
В училището бившият директор остави безутешни доста колеги. Интересно, сред ония, които тоя "хубав човек" потискаше в разстояние на седемнайсет години, поклонниците му са най-многобройни. Настройват се срещу новата шефка, събират помежду си по три хиляди* лева за изпращането му, нещо като прощално "сбогом, Панайотов". Накратко, страдат по предишния стил на управление. Ето що е общественото мнение!

По подобен начин "народът" - или по-скоро невежествената тълпа и лумпените - обсаждаше площадите, жалейки за Тодор Живков, а в по-предишни времена - за "любимия вожд Георги Димитров", за "бащата на народите и на прогресивното човечество Йосиф Висарьонович", за "стратега и архитекта на световната борба за мир Брежнев" и прочие все "хубави хора"...

Тоя смятал да напуща, оня вече се уредил в друго училище; изпълнени с неприязън, тракат със зъби, гледат подозрително "новичката", която май се е заела да поизчисти забатачената работа и следите от т.нар. "демократически централизъм", при който общо взето руската поговорка "Мой начальник больше знает, больше деньги получает" изчерпва цялата "философия".

Около 40-годишна, с очилца... Дали разбира колко е самотна сред овчедушния "колектив"? Като личност, всеки поотделно взет е стойностен човек; като цяло обаче представляваме инертна маса, течност, заемаща формата на съда, в който ни излеят. Как чистото зърно да отсееш при това положение!

Психоложката Алина Сомова е типичен пример до каква степен човек успява да вникне отвъд видимата страна на нещата. Момиче от Златоград, от дълбоката провинция, Алис първо си хареса позицията на колегата Тодор Христев** - човека, който подложи крак на учителската секция на синдиката "Подкрепа" в годината, когато организацията бе с влияние сред учителството, а после чрез членство в една от фалшивите партийки (Радикал-демократическата) за известно време бе шеф на образованието в Пловдивска област... Симпатична и съвестна в делата си, Алина бе сред най-унижаваните, докато изненадващо и за самата нея Иван Панайотов я назначи за помощник-директор да му върши работата. И ето... тая интелигентна жена стана върла негова почитателка, вярва му до такава степен, че днес е сред най-опечалените, крие се от новата шефка.

Същата Алис-Алина ме търси на къси вълни: "Смятам да те попитам не се ли чувстваш предател". Леле! Ако психологията не й е специалност, бих могъл да я разбера за невежествения въпрос, но сега...?

Сред добрините на оня, когото ревностно защитава, са - общо взето, прикриване на половин дузина закононарушители, с които следствието и съдът би трябвало да се занимават, и - най-високото му постижение: че превърна качествени хора (и то не случайни българи, а учители) в мижитурки. Как ли!?... Като им внушаваше, че е прикрил техни пропуски, закрилял ги е пред горните инстанции, толерирал ги е.

Тоя съвършен демагог-администратор със социалистически, болшевишки стил на управление откровено мултиплицираше наоколо си мекерета и използвачи, стопроцентови хора на интереса, т.е. така любимите на г-н Карл Маркс и на комунизма самоотвержени материалисти.

Питал ме е Панайотов с угрижен вид: "Като прави политически вестник и като се вживя толкоз в промените след Десети ноември, какъв ти е кярът?" ...И изглежда понеже съм му се сторил изненадан, учуден, без да имам какво да му кажа, добави разчувстван: "Аз например, преди да се захвана с каквато и да е работа, държа да съм наясно какво ще спечеля. Вместо да си сега в парламента, да си клатиш там ташаците, стой сега тук в шумните класни стаи с малките идиотчета, като не знаеш да се възползваш от политическата ситуация!"

Самоубийството на учителя по физкултура Димитров (тоя човек се хвърли под мотрисата за Карлово) потресе "колектива"; никой обаче не потърси отговор: по каква причина предния ден пред колегата Димитър Стойков същият Димитров говорел отчаян: "Не са хора, не са! Как никой в това училище не си мръдна пръста да ме защити"... Разплезени от грандомания родители бяха топили стария учител в пловдивския инспекторат, че пернал с папката със списъците сина им седмокласник по врата.

Е, къде е била интелигентната Алис през тия години, преживени тъй весело под управлението на фамозния Панайотов? Само че как да речеш на един зомби, че е престанал реално да вижда света наоколо!

________________
_{* По тогавашния курс.

** Като координатор на "Атака" за Пловдив и областта, днес дава мнения от екрана на местната обществена телевизия.}

Екстри: