Въведение

"Добър ден непризнати писатели,
графомани и псевдо-поети!
Гледам, дните ви с лов на читатели
все така са изцяло заети.
Но без плячка и днес се прибирате
и пусия гласите отново
за читатели..."

Из "В червената книга", Хитър 5ър

("Младите хищници") ЕГОЦЕНТРИЗЪМ*

23.08.1998. Мечтая си за компютър. Ето повод за положителни вълнения. Обмислянето какъв да е, как да го купя - дали с кредит от банката, например, къде да го поставя, както и свързаното с тая операция разместване на мебелите, както и усилената работа, дето ще последва... Все приятни въпроси. И един - върло неприятен: дали заради компютъра нама да ми разбият вратата, да ми изтърбушат жилището... Ами че наоколо гъмжи от крадци. Все пак живея вече двайсет години в квартал, който търсещите да закупят жилище обезателно споменават във вестникарските си обяви като допълнение в скоби - "без район Изгрев".

Моите съграждани печелят пари, за да се хранят, да се веселят, да се обзавеждат с безсмислени често дреболийки; мога да се разгранича за известен период от тях - година или две да огранича всякакви разходи освен най-неотложните: да се храня по-оскъдно, внимателно да доизносвам дрехите си, вместо отопление в мразовитите дни да ползвам по няколко ката фланели и одеала; когато другите заминават на курорт, слънчевите бани да си ги правя на балкончето, кротко вегетирайки, но окрилен от крепка вяра в утрешния ден... Това поне го мога.

Така някога, през 1974-та, си купих пишещата машинка, така - със заем от ДСК - се сдобих с хладилник, телевизор, с леглото, върху което спя. Така видя бял свят и "Кардиф". Така правя ремонта на колата, в която горя баща ми - единственото материално наследство от моите родители. Ако не ги учех на друго, дъщерите ми Вера и Надя поне знаят как три-четири месеца се преживява на хляб, картофи, сланина и фасул... за да се издаде стихосбирка. Всъщност, в основата на "Кардиф" лежат и стоте дойче-марки... естествено от чаровната Re.

Защо ми е леката кола? Тя ми дава свободата да се срещам с приятели, да излизам в околностите на града; минавайки през тресавище от боклуци, да седна на сгъваем стол край лениво течащата Марица, да си мисля като древния философ, който плюел в реката и си подсвирквал: "Панта рей!" (Всичко тече.). Толкова е нужно на човек понякога да остава сам със себе си, най-много - с близък до сърцето мил приятел. Така никой не ми пречи да си доизграждам своя свят от образи и размишления. Това е то, моят хищен егоцентризъм!

И не че завистливо не поглеждам безсмислено харчещите, но явно не са толкоз много годините в един живот, че да ми се случи и това, и то тук, в България, където трудът на учителя се заплаща два пъти по-ниско от труда на чистачка в мутренски офис... Тогава по каква причина не станах мутра, политик, изнудвач-адвокат, лекар-изнудвач, търговец, предприемач, чейнчаджия (звучи ми като "чекиджия"), дистрибутор на чуждоземни боклуци... Всички тия печелят не лошо, ползват се със страха и почитта на обществото в моето отечество. От друга страна, бих могъл да ремонтирам автомобилни двигатели, да боядисвам, да лепя теракота и фаянс, тапети, да поправям стари керемидени покриви, да съм коминочистач, да монтирам водопроводни тръби и кранове, да прокарвам ел.инсталации по вилите на новобогаташите, тухли да нося на гръб, дупки да копая, портокали и маслини да бера полулегално в братска Гърция, контрабандно да пренасям чудни ментета от братска Турция, с две туби бензин да шетам до братска Сърбия и обратно, престарели заможни моми германки, англичанки и скандинавки да ухажвам по луксозните ни черноморски курорти или край ски-пистите на Банско, Боровец и Пампорово... Работа бол, при това добре платена, престижна за един мъж от Балканския полуостров... И защо поглеждам към тия прекрасни начини на живот с омерзението на несретник, чиято кратуна някой пробва да му я навре отзад?

Не че няма да ми е интересно, но в учителствуването, както и в писането на книги, откривам тръпка, както е в любовта към жена: добре ми е там, където са гъвкавите непредвидими извивки на плътта и съзнанието. Та ето защо си мечтая за компютър... Новичък, мощен и бръз компютър от магазина, не развалина, която по стар български обичай ще ми пробутат като превъзходна "втора употреба". Омръзна ми да гледам около себе си хора, които живеят живота си като износена от друг дреха. И понеже е трудно осъществимо за мен, превръщам желанието за компютър в мечта. А каква мечта ще е, ако е лесно осъществима! То е като любовта: колкото повече препятствия й слагат, колкото повече бълват предразсъдъците си и презрението към нея, толкова по-разкошна лилия е тя.

Редно е да почна да се питам: какъв смисъл има моят живот? Ще се разпилеят ситноизписаните на ръка страници, ще гледам някъде много отвисоко или много отдълбоко как приятелите, близките ми отминават напред умислени, завладени от мимолетни моди и страсти, без да забележат написаното от мен. Но се успокоявам: че какво от това! И Галилео Галилей, обхванат от инат, след като коленичил чинно и се извинил с висок звънлив глас на господа инквизиторите за безпокойството, което им причинил, ставайки, гъгниво процедил през зъби онова велико "И все пак се върти!" - с което го помни Историята... Да бе, днес даже не ми е ясно какво точно откритие направил, но в безсмислените наглед, самоубийствени жестове понякога се крие страхотен пример. Убеден съм - някъде вече поставят мраморните плочи върху площада, през който ще мина, уверен в своя успех.

_________________________________________
_{* (лат. ego "аз" и centrum "център") 1. Краен индивидуализъм, крайна форма на егоизъм. 2. Краен субективен идеализъм, който признава човешкото съзнание като единствена реалност и отрича обективната действителност; Речник на чуждите думи, с. 232).}

--------------------
Истината има спокойно сърце. (Уилям Шекспир, 1564-1616)

Екстри: