Крайпътен ресторант

"...не мога да го коментирам, просто не мога, а искам и така добре го разбирам..."

"Босонога... неспокойна...
с разчорлени в безсъние коси...
Любовта ни се прокрадна
край заспалите стени.
Мина мълком през пейзажа
и за момент го озари..."

Из стихотворението "Босонога" на Elisun

ПРИНЦЕСАТА ВЪРХУ ГРАХОВОТО ЗЪРНО*

Имаше някога някъде си един царски син. Шарен-марен такъв, чистичък, прилежен, и най-важното: едничък на мама. Гледаха го родителите му като писано яйце. Нищо не го караха да върши. Нищо не искаха от него. Той пък искаше да се ожени. Да се ожени, ама не за каква да е мома, а за... принцеса.

То като се огледаш, принцеси под път и над път. Обаче повечето са фалшиви: отвън гримирани, белосани, нагласенки, висят златни дрънкулки по тях, роклите им - от най-скъпо платно, шити по последна мода. Ала отвори ли си една такава "принцеса" устата, светът веднага разбира колко е проста, невъзпитана, колко й липсва нежност и чар. То бая си е зор в тая навалица от богато облечени и позлатени грубиянки да случиш на истинска принцеса.

Преброди царският син много земи. Къде ли не надзърна. Уви, такова момиче не успя да намери. Естествено, бутаха му се в ръцете разни лицемерки-използвачки, изкуствено накъдрени, изкусно нарисувани. Обаче никоя не накара сърцето му да трепне. Кой знае защо!... Та взе нещо да се отчайва царският син. Разхожда се из царската градина унил, печален. Лицето му - страдалческо едно такова, жал да ти стане. В царството бабичките все това говорят: "Бре-ей, колко зле е устроен светът! Бива ли за нашия принц да няма поне една достойна принцеса?!"

Отмина пролетта, после и лятото. Дойдоха щъркелите, лястовиците, излюпиха яйчица, отгледаха пиленца, накрая отлетяха. Настана есен. Мъгливо, самотно, лепкаво - абе, направо киша! Не щеш ли, една вечер се изви буря. Като засвяткаха ония ми ти светкавици, затрещяха гръмотевици, ливна дъжд из ведро - да си умреш от страх. Точно тогава на градските порти се похлопа. Понеже стражите се бяха изпокрили на сушина, излезе старият цар да узнае кой се е разхлопал по никое време.

И що да види... Пред вратите стои, трепери една принцеса, моля ви се! Боже мой, на какво приличаше тя!!! От косите, от дрехата й се стича дъждовна вода. Обувчиците й - прогизнали. Ала независимо от това тя уверяваше, че е истинска принцеса. О, колко мило и достойно изгледа тя стария господин цар! Чак му стана неудобно. И той някак, без да се замисля, отвори, пусна я да влезе. Даже тръгна напред да й свети с фенера.

Е! В тез тънки дела жените не са така доверчиви. Такава бе и старата госпожа царкиня. "О-хо! - рече си тя. - Сега ще пробваме дали пак не сме случили на някоя груба, невъзпитана госпожица, на някоя повлекана. То аслъ откак се разчу, че имаме син за женене, какви ли не гарги и кукумявки кръжат, навалят около двореца!" И без да каже думица, старата госпожа се вмъкна в спалнята за гости, смъкна от леглото пухените дюшеци и възглавници, сложи едно грахово зърно най-отдолу. Върху граховото зърно нареди дванайсет вълнени дюшека и върху тях още двайсет и четири памучни завивки. И тъй, върху таз постеля сложиха гостенката да спи.

На другата сутрин царят и царицата първи дотърчаха. Кланят се до земята, един през друг приказват: "Ах!... Добро утро!... Ах, извинете за безпокойството... Добре ли спахте тая нощ?"... "Ах! - рече принцесата. - Цяла нощ не съм мигнала. Не зная какво има в това легло, обаче струва ми се, лежала съм на нещо така твърдо, че сега вероятно цялата съм в синини. Ужасна нощ!"... Веднага на всички, изприпкали да чуят, им стана ясно, че тя е истинска принцеса. Ами да! Кой друг би усетил някакво си грахово зърно през таз камара от дюшеци и завивки?!

Какво да кажа повече, то е ясно: принцът тутакси се ожени за нея... Той най-сетне бе съвсем сигурен, че взема за жена истинска принцеса. Граховото зърно пък с духова музика и тържествена реч поставиха върху атлазена възглавничка в кристална кутия. И сега там, в музея на царството, се стичат туристи и други любопитни хора да го разгледат. Го-о-оляма работа! Някакво си грахово зърно...

Че не е измислена приказка, а действителна история, го доказва още нещо, което може би е най-важното. Царският син, мили деца, усетил тръпка в сърцето. Усетил как се задъхва от вълнение. Изчервил се. Заискрили от щастие очите му. Усмихнал се. Зачервил бузи. Погледнал най-сетне слънчево на живота. А всички тия подробности вече означават, че той истински и силно се влюбил в своята нежна принцеса.

_______________________________________
_{_{* Адаптация на известната приказка от Х. К. Андерсен.}}

--------------------
Истината има спокойно сърце. (Уилям Шекспир, 1564-1616)

Екстри: