Въведение

Искам да кажа нещо на събеседниците тук!

Знаете ли, много сте мили и симпатични, наистина, излъчвате някаква мъдра умиротвореност, тонът е така почтителен, няма горещи страсти, спорове и караници, всичко тук е така умерено, спокойно, премерено, идилия някаква, но...

Моля да ме извините, но... всичко това ми прилича на някаква... пак моля за извинение... на някаква бабешка седянка, а не на мъжки разговор, където (нормално е!) все някой ще се "разпени", ще се разкрещи, ще започне да псува, да налита и на бой, ще стане свада, разбирате ли, но тъкмо това е животът, а иначе всичко ми прилича на някакво вяло очакване на смъртта...

Не знам дали ме разбирате, не знам дали съм ясен, но казвам това, което чувствам, което създавате като впечатление на човек, който се отбива тук, чете, понякога и се изказва, но най-често в душата му се натрапва именно впечатлението, за което тук намеквам.

Аз в бабешки разговори не мога да участвам, омерзително ми е!

Ако съм несправедлив, моля да бъда извинен. Аз обаче говоря за впечатлението си, а то е субективно. Възможно е аз самият да съм с изкривени възприятия...

Около нас, вътре в нас стават страхотни катаклизми, животът бучи страшно, колосални предизвикателства ехтят и чакат нашата човешка реакция, а тук... елейни слова, идилия, романтика, бабешки приказки...

Сега всеки ден и час ни се налага да защитаваме достойнството си като индивиди и като нация, издевателствата срещу нашата гражданска съвест станаха нетърпими, а тук... мили думи, "литература", носталгия някаква (даже за зверствата на комунизма се пише "примирено-литературно", с "меката четка", със подбрани слова, които галят ухото!), романтични брътвежи...

Нима в днешно време не е възможно да се пише по ботевски силно, думите да звучат като плесница, не като галене с перце!

Ако това е литература, ако това е поезия, то тя свидетелства обаче за едно бабешко примирение, за една бабешка откъснатост от реалностите и от "живия живот", за една старческа абсурдност, от която здравия усет изпитва само погнуса...

Гади ми се, разбирате ли, затова пиша така!

С болка на сърцето го казвам, не злорадо - ако така сте ме разбрали...

Това исках да кажа... исках да хвърля камък в блатото, та... "да престанат да крякат жабите" - или поне да сменят тоналността, тази не се издържа вече!!!

--------------------
Моят блог: http://angeligdb.wordpress.com/

Редактирано от AngelPotter (16.07.2006 00:06)

Екстри: