Това за жабите и блатото нямаше как да не ме провокира да драсна нещо. Та така-прекалено еклектично гледаш на нещата. Животът да бучи-това му е работата. Лично аз копнея да прочета нещо красиво, което не е непременно задължително да е като плесница, за да прерязва през сърцето. И камък в блатото не хвърляш-хвърляш си само прах в очите. Ако искаш да прочетеш стихове като плесници-погледни последната страница на вестник "Трета възраст"- там е пълно с любими поети! Потръпвам, като си помисля, че някой ден житейското бучене ще се чува навсякъде.Тук-таме на някои ни трябват и места за илюзии.