Цитат:
Тук не е Ганковото кафене, господине, и никой не удря с юмруци по масата. По-силното викане не е по-силен аргумент. Слабост е дори, ако трябва да изразя лично мнение. 
Уважаема госпожо, аз пък не разбирам защо трябва да бъдем еднакви и да се държим по един и същ начин. Нима нямаме право на мнение! И как ще стане това чудо - щом сме различни като личности! - да започнем да мислим и да говорим еднакво?!
И какво му е лошото на Ганковото кафене? Това е първообразът на българския парламент. Къде другаде българинът може да изкаже болката си, мъката си, мечтата си, проектите си?
Нима смятате, че Вазов би погледнал с насмешка и пренебрежение към тази най-естествена форма на българската демокрация? Едно е да не се съгласяваш с позицията на опонента, съвсем друго е да го елиминираш като личност...
Преди години Хелмут Кол като канцлер на ФРГермания в една много цитирана впоследствие реч изрече следната забележителна мисъл: всяка власт, която уважава себе си, би трябвало да се грижи за своята опозиция; защото кой друг по-добре от опозицията (от оспорващия твоето мнение), може да ти отвори очите за твоите слабости!
Мила госпожо, това че оспорвам Вашето мнение, не означава, че се отказвам от дебат по темата.
Нима репликата ми възпримате като удряне с юмрук по масата?!
--------------------
Моят блог: http://angeligdb.wordpress.com/
|
Re: Въведение
Отговори
Цитирай
