Въведение

("Младите хищници") DEJA VU*

_{Продължение от 23.08.}

Радиостанция "Free Europe". Това вече не е оная креслива "Свободна Европа" от ерата на Тодор Живков, разчитаща на първосигналните реакции и простодушието на аудиторията, а нещо интелигентно, което измести за мен на втори план дори изключително престижните радиопредавания на BBC. Защо все пак ме дразни понякога екипът, който води емисиите на български език!

Дразни ме назидателният ви тембър, прекрасни дами и господа. Искам да ми влезете в положението, да не ме почуквате с пръстче по темето, да не забравяте, че материалната криза и нравствената отврат изострят и без това нараненото ми честолюбие, че съм българин. Искам да сте ми съмишленици, а не настойници; все пак става дума за моята съдба - защото аз съм стопанинът, не вие. Има обертонове в гласовете ви, които ми натякват: "Ти си нищият, изостаналият извън цивилизацията си ти! Ако не сме ние, изгубен си, българино".

Не съм изгубен. Знам кой съм. Нужни са ми не демонстрации на уважение, а уважение: да не долавям под гланца на добре подредените ви коментари особеното самочувствие на чужди храненици - добре възпитани, добре поставени в пространството, точно когато място не мога да си намеря в тая моя България. Да, разбирам: понякога и аз, слушателят, дето ви се обажда на живо по телефона и го пускате да се чуе в ефир, и аз, казвам, понякога ставам досаден с приказките си, но - горещо моля! - не ме прекъсвайте, не ме надвиквайте, не ми ковете върху челото златни гвоздеи! Самият аз, българин по участ, не стоя добре в собствения си двор, навалили са ме мародери и лицемери, но повярвайте в мен, защото и вие сте българи все пак; приемете за нормално, че можем и да се разминем нейде в оценките, и пак да си имаме уважението...

Интелигентно нервни, напористи - да, ала нека зад фасадата на възпитания колежанин не откривам друго освен човешкото ви вълнение, недомлъвка, а защо не и отстъпление от предварително заетата позиция. Защо толкова се притеснявате да отстъпите, да приемете, че има и други мнения! Нали е диалог на цивилизовани граждани, които преди светата Истина дори... си дължат един-другиму уважение като деца на една нация?!

Обажда се шейсетгодишна жена и съобщава в друго едно, искрящо от прекрасното самочувствие на интелигентния водещ Асен Сираков съботно предаване, че по времето на Т. Живков работникът е можел да почива в санаториум или ведомствена станция из най-хубавите кътчета на страната, че със заплата от двеста лева "живкови" е можел да планира и осъществи екскурзия до близката соц.чужбина. А човекът от радиото я засича в ефир: "Аха-а! А как ви пуснаха да излезете от България?" Тя казва, че работи в кафене срещу шейсет хиляди лева** месечна заплата, посочва къде е кафенето, кани водещия сам да се увери, ако не й вярва, и той пак по отработения маниер: "Как!!! Шейсет хиляди само?... Това не е вярно, аз детайлно познавам тоя бизнес". Що за диалог е това!

Нима тия възпитани, добре премерени гласове не могат да са нещо друго освен всезнайство от модерен западен тип? Харесва ми ерудицията, професионализмът, но как да открия съчувствието поне към обезверения и лутащ се простосмъртен българин! Нима ви липсва капчица скромност, усещането, че - каквито и да сте, колкото и да сте се издигнали в живота - все пак винаги ще си останете деца на тоя народ? Да, умни, образовани, талантливи, но в никакъв случай не можете да бъдете по-горе от него, унижения и мачкан страдалец.

* * *

Боричкат се да се изкарат дисиденти и по-дисиденти от ерата на социализма; толкова са странни: и самоувереният д-р Константин Тренчев, и нервничащият Михаил Неделчев, и "скромната" госпожа Блага Димитрова. Особено симпатичен е говорещият с апломб на световен гений Петър Манолов. Човешка е тая слабост да се правят на велики, но защо им е да се стремят толкова към това дисидент***, което между другото означава вероотстъпник, разколник, родоотстъпник, т.е. лице, което по някаква нелепа причина е нарушило поетите ангажименти, провалило сключения договор.

Половината от тия "дисиденти" добре си поминуваха и при комунистите, както биха си поминували и при всяко друго управление; такива персони в монархията са първи царедворци, в диктатурата - първи душеприказчици на деспота, в демокрацията - първи оратори по митингите.

Струва ли си трудът, ако наистина имаш самочувствие, че си се отстоявал като позиция някога! Ами че това "дисидент" си е табела, някакъв особен вид индулгенция, като ония пластмасови или щамповани тенекиени каренца "Образцов дом"... Защо сами подбиват изобщо цената си?

Приживе Васил Иванов Кунчев никъде не се е тупал в гърди; затрупано е от пепелта днес, но зная: отричали са го и между т.нар. "революционери", явно или прикрито са му пречели, заплашвали са го със саморазправа "себеотрицателни" като Анастас п.Хинов, например. Народът обаче не се е излъгал в преценката си, че карловският сирак е личност от гигантски мащаб. Пък днешните нашенци сами си нахлузват нимби, пришиват си херувимски крилца; за един и двама ли документални филми се завъртяха... е, все версии на "Човек от народа" или "Другарят Янко" - унизително хвалебствени кантати за несъществуващи подвизи и страдания. Нищо ново под слънцето!

_________________________________________________________
_{* Усещането, че изживяваш същата ситуация за втори път (вж. English-bulgarian dictionary, ІІ изд. на GABEROFF, с. 283).

** Днешни 60 лева.

*** (лат. dissidens, entis "несъгласяващ се") 1. Отстъпник от вяра, вероотстъпник, разколник. 2. прен. Отстъпник, родоотстъпник (вж. Речник на чуждите думи, с. 214).}

--------------------
Истината има спокойно сърце. (Уилям Шекспир, 1564-1616)

Екстри: