ЛЯТО
В гората. Под дърветата. В зелената трева...
Вървяхме и говорехме без никакви слова.
Косите ти разказваха за юлски сенокос.
И аз наивно мислех си животът как е прост.
И мислех си естествено за истински неща:
за утрото, за лятото, за теб, за любовта...
Обгърнал с поглед моя мил и яростен живот,
не виждам друг, по-хубав миг от оня миг любов.
Уж нищо се не връща тук. Затуй отивам там -
люлее ме прегръдката на плахия ти свян.
Аз спирам неочаквано. И сядаме тогаз
щастливи сред поляната, поникнала за нас... 
--------------------
Истината има спокойно сърце. (Уилям Шекспир, 1564-1616)
|
Re: Порто Фино
Отговори
Цитирай
