tiss, само този стих и повече няма да досаждам в темата ти с мои стихове, но се изкуших да го оставя тук -
Сламен венец за косите и
Била е някога стъбла зеленеещо жито безбрежни и волни талази на вятъра полета рисувани и възпявани полета със зеленеещо жито зърна натежали превили но след влагата иде и безвъзвратно прежурящо слънце дало живот за зърната за нея, преброило и дните случайно минаваща я погледнах спрях се, приличаща досущ като нея такава самотна разпиляна и изоставена и със сламата златна, венец си заплетох в косите