"...случайно минаваща, я погледнах,
спрях се, приличаща досущ като нея -
такава самотна, разпиляна и изоставена,
и със сламата златна венец си заплетох в косите..."
Хубавичко е, носи дъх на лято. Имаше голяма нива точно там, дето сега е пловдивският техникум по електротехника - между Джендемтепе и булевард "Малчика"... Сееха я ту с жито, ту с царевица... Замириса ми на юношеските години, когато темата "момичета" ми беше нещо като зъбобол - нито да се отървеш, нито да свикнеш с него.
Хубавичко е... И даже графично стои чудно. Та какви са тия упадъчни настроения в придружаващата бележка, да попитам.
tisss 
--------------------
Истината има спокойно сърце. (Уилям Шекспир, 1564-1616)
|
Re: Порто Фино
Отговори
Цитирай
