Крайпътен ресторант

ИВАН И СТАМЕНА

Иван дойде с двамата си сина от Чехия. Живеехме под наем на "Ниш" № 4, а те - срещу нас, на № 3. Жена му беше чехкинята Стамена, безлично и проклето същество: нисичка, възпълна, с плоско лице и коси, които сплиташе на плитки и ги навиваше отзад, на тила си. Стамена вечно переше своите трима мъже в голямото дървено корито на двора отсреща. Иззад високия тухлен зид долитаха заедно с ароматите на нейните гозби думи, не всякога понятни за нас, дечурлигата от махалата. В яда си тя пердашеше само на чешки, да не говорим, че с българския език нито й спореше, нито пък бе кой знае каква чест за нея да си служи.

Иван имаше брат Йордан. Йордан беше по-младият, но беше по-едър и представителен от братята. Той пък имаше две дъщери. Едната, по-кипрата, се казваше Дочка, а синовете на Иван си дойдоха от Чехия - вече цели мъже, и не се мотаеха, ами вървяха с баща си да работят. Бяха градинари...

Кой знае защо се бе върнал от Чехия Иван! С двора на брат му ги делеше телена ограда. После лошо се скараха, както понякога става между роднини, и Иван дигна човешки бой тухлен зид. Огради се той от света със своята чехкиня да си приказват само на чешки.

Помня, Дочето беше рядко красиво момиче. Навъртаха се батковци от далечни махали да я заглеждат. За нас, дечурлигата, то беше страшно любопитно...

Една неделя между Стамена и жената на Йордан пламна люта кавга. И мъжете чак налетяха да се бият. Иван ръмжеше, гледаше пребледнял изпод вежди брат си. Иван бе по-нисък, но як, набит, изпечен от слънцето като тухла, а Йордан си бе просто един изнежен даскал.

Мина седмица, все едно нищо не е било. Кавги, сбивания по онова време бяха част от "културната" програма за развлечения. Къде ти радиоапарати, телевизори на всяка крачка, както сега!... За телевизия не бяхме и чували. От съветски грамофон, помня, Ването - щерката на хазяите, въртеше до спукване "Мамбо италиано" и всички хлапета я знаехме тая жабарска песен наизуст. И Ването се момееше тогава, беше 16-17-годишна, имаше мерак да се омъжи за италианец.

Не съм виждал по-гъста, дълга и къдрава женска коса. В кръста Ването се пристягаше тъй силно, че гърдите и задникът й предизвикателно да изпъкват. Знаеше си тя цената. Хвърчеше в облаците, а поизрасналите филибелийски майнички й мятаха огнени погледи, както се зяпа лъскава кукла зад дебелата витрина на магазин за баровци.

Една сутрин пред вратата на Йордан цъфна огромно човешко лайно... Пак аларма, пак крясъци, пак патардия - ама кой, защо, по какъв повод бе свършил таз гадост, не се разбра. Жена му на даскала почисти, хвърли кофа гасена вар и пясък отгоре, па се прибра. Харно, ама подир два дена - пак същото...

Гадаехме да не би да е някой от братовчедите на Дочето. А може да бе и някой отчаян ухажор?... Като се знаем колко сме калпави това, българите, не бе за чудене някой да минира с фекалии около любимата. И защо?!... Да не посмее евентуален съперник да приближи, тя да вехне, па като види, че така и така живот няма за нея, да си се върне при влюбения лайнарин. Тъпи номерца!

В крайна сметка, оказа се: Дочето няма вина тук. Носиха в кибритена кутийка от посятото пред Йордановата порта. Лаборантките от болницата рекли, че медицината не е дотам напреднала, та по тез "посевки" да определи името на идиота... Оказа се все пак, че било работа на Стамена. А стана ясно ето как.

Няколко нощи Йордан дебнел както момъка, дето очаквал ламята с трите глави. И една много ранна утрин, като скръцнала портичката откъм братовия му двор, зърнал на лунната светлина млечнобелия задник на чехкинята. Изтърчал назад, с две ръце наскубал сноп коприва и... Гледаме ний сънени по обляната от лунна светлина уличка "Ниш" чорлава жена със свлечена до глезените пижама като спънат кон подскача по улицата и пищи, а даскала мълком шиба ли, шиба с копривата.

После идва следовател. Пита-разпитва, правиха очна ставка, изясняваха кое как се случило, що се случило. Имаше дело, съд. И най-странното - не осъдиха Стамена, ами Йордан. Което не означава, че сме намразили чехите де, но ни беше криво заради даскала.

Как е понесъл тоя цирк брат му, градинарят?... Той внезапно почина подир месец. Ей така, както си шетал из бахчата, и се гътва в марулите... Беше мълчалив човек. Такива по-жестоко понасят мизериите. Носа му на тоя Иван видях да стърчи сред китките в ковчега, докато синовете и брат му го товареха на гробарката.

Пък Ването от нашата къща тъкмо бе издула грамофона до дупка и над траурно притихналата махалица и над попа, и над клисаря с големия дървен кръст в ръцете ечеше весело и призивно: "Ой мамбо, мамбо италиано"... Така тържествено влезе първият мъртвец в моя живот.

tisss

--------------------
Истината има спокойно сърце. (Уилям Шекспир, 1564-1616)

Екстри: