Въведение

"Защото който смята, че единствен той
е с мисъл, със сърце, с език - и никой друг, -
излиза кух, разгледан по-внимателно."

Софокъл, "Антигона", ІІІ епизод

("Санаториумът на интелигентите") МИТОВЕ

26.08.1998. Откакто французите си уредиха шампионската титла на тазгодишното световно първенство по футбол, престанах да гледам тия мачове, загубих всякакъв интерес. Наскоро масмедиите разгласиха, че в колоездачния маратон, който се провежда всяка година като едно от най-любимите за западноевропейците състезания, "Тур дьо Франс", френските асове редовно вземали забранени стимуланти. Показаха по телевизията двама от тия любимци само леко притеснени, че се налага да дават показания пред следствените органи. Е, подобни неща се случват и в Италия, Испания; пошумя се и за олимпийките на бившата ГДР, пък знаем си ги и нашенските случаи при тежкоатлетите ни, например. А какво да се рече за футбола ни!

Фалшивото се насилва да се представи мъжествено, кавалерско, пък изтичва да стартира преди останалите. Така е и в политиката, и във всички сфери на материалното и уж практически устроеното в тоя свят. Самите мошеници в случая не ме интересуват; озадачава ме системата от подмолни ходове и връзки, която дава предимство на "нашия човек", "нашето момче", на тщеславието и суетността за сметка на честта и достойнството. За нас, източноевропейците, родени и възпитани в условията на несекваща демагогия и откровена пошлост, Франция, изобщо - френският народ, френското общество продължително време са идеал, образец за следване... Какво още трябва да се случи, че да прогледнем - Западът съвсем не е това чисто и лишено от сериозни нравствени проблеми място, за каквото го вземаме; случва се нерядко тоя Запад да ни разглежда като туземците на Европа.

Не се посвениха френските спортни шефове да избутат пред очите на света илюзията колко са добри във футбола французите. Хем това се вижда! А колко от нещата, които не виждаме, са основани там върху лицемерието и фалшивата благопристойност? Дали недъгавото и уродливото през цялата човешка история не се е борило за престиж и надмощие?

От няколко дни телевизията ни "върти" образа на политик (В. Черномирдин), когото руският президент е принуден да върне на световната политическа сцена. Ами глиганското излъчване на тоя стар познат отдалеч вони на мафия, нищо, че го представят за достоен, загрижен за руския народ лидер, качествен политик.

Разсъждавам като простосмъртен, с чийто оценки никой не се съобразява, но какво от туй! - това са моите оценки. Възможно е не само въпросният господин, но и сръбският лидер Слободан Милошевич, иракският Саддам Хюсеин... и колко още от тия "хубави хора" наистина да са светци, апостоли на своите народи. Но аз тук говоря за изписаното по физиономиите, по жестовете им. Глобалните световни комуникации, независимо че безогледно се ползват за манипулация на милиарди човешки същества, същевременно позволяват всеки според възпитанието, усета, жизнения си опит и придобити умения да проникне зад фасадата на красивите митове.

В тоя смисъл нравствеността като основа на обществото няма как да бъде заобиколена. Пред нравствените изисквания акулите на съвременното световно театро придобиват често жалки, карикатурни изражения. Тук, в иронията и сарказма, е духовната сила на унижения, непрестанно оскърбяван анонимен Адам, независимо коя част на планетата обитава.

--------------------
Истината има спокойно сърце. (Уилям Шекспир, 1564-1616)

Екстри: