Крайпътен ресторант

ДВАМА ВЪВ ВАНАТА

- На твоя пустинен остров ще ме вземеш ли и мен?
Младежът с русия перчем и пъпчивата момчешка физиономия извъртя очи като рак-пустинник към луничавото момиче насреща и с мутиращ дълбок, гръден глас рече:
- Естествено.
- А кои ще са другите две неща?
- Ъ-ъ... Четката за зъби и... плавниците.
- Плавниците пък за какъв дявол?
- Ами за да си цапкам из моренцето около островчето.
- Обаче забрави пастата за зъби...
- Вярно. Как не се сетих! Не мога да се връщам. Жалко!
- Не съжалявай. Моля те не съжалявай. Важното е, че ще имаш мен.

- А!...Ти си ми за компания, да има с кого да се карам, на кого да мърморя, да се оплаквам, да се фукам...
- А няма ли да се целуваме?
- Сега ли, бе?
- Я колко фаянсови плочки ни гледат!
- Не-е... Там. На твоя пуст остров...?

- Значи, си ми навита? Значи, ме обичаш?
- Не е точно така. Просто сама ще ми е скучно.
- Ей че гадно го каза!
Момичето направи строга муцунка:
- Що?! Ти пък искаш пъпа ми ли да гледаш?
- ?!...
- Зърната... може. Може и пъпа. Обаче онова, другото - не. Категорически! Разбираш? Панимайш па руссскуму язъйку?
- Тогава защо да идвам! Само да си мокрим езиците?... А-а, блягодаря - рече подчертано лигаво. - Ще си помисля.
- Помисли!

След известно време се чува смехът му. Смеешком:
- Представяш ли си, глас от аквариумчето... И една рибка си показва муцунката и крещи: Жадна съ-ъ-м. Олеле, жадна съм!"
- Глупчо! Ами че тя нали е в аквариумчето...
- Е, може водата да е свършила.
- Искаш да кажеш: да е нямало вода??? Да се е изпарила водата? Да е изветряла? Да се е превърнала в пара, в атоми?
- Не-е. Тя току-що си е изпила всичката вода.
Момичето отмята косите си назад и го фиксира с поглед:
- Е га си рибата! Това и виц. Това не може да бъде! - Разпалено: - Все едно аз да излокам водата от ваната...
- Що! Не е ли възможно? Теоретически, нали... Гъл-гъл-гъл и хоп-па-а, всичката вода в тумбака.
- Да не съм ти цистерна! Плюс това в тая вода има сапун. И трето, в тая вана плуваш и ти, глупако.

След известно време, той - с гъгнив глас, гузен, но упорит:
- Искам. Искам да пипна на едно място.
- А-а, не! Не давам!
- Само ще го докосна, ще го покаля. Какво толкова ще стане?!
- Много непредвидени работи могат да станат.
- Например???
- Например... ей това! - Чува се плясък от мокра длан.

- Дотук едно. Другите "непредвидени" кои са?
- А бе ще вземеш да залепнеш, няма да мога да те отлепя. Ще станеш един нееежен, настооойчив, внимаааателен, умолителен, натрапничав, досаден, мазен, неприрятен, противен, гаден, отчаян, печален, хленчещ... Ще ми се размекнеш, разтечеш и размажеш, няма да мога да те изтрая.
- Е, ми тогава аз ще си плувам в друга посока.

- Стига си се въртял. Гледай-гледай-гледай, цялата ми коса измокри.
- Косата ти вече беше измокрена, ако искаш да знаеш.
- Глупчо, ти не ме обичаш. Ама никак не си внимателен с мон! Абсолютен дивак! Ето... пак. Какви са тия вълни, питам. Какво ми се правиш на подводница. Не можеш ли прилежно и кротко, и без пръхтене да си седиш до мен?!
- Не мога. Отчаян съм.
- Бо-о-оже! Отчаян... Само защото не му станал номерът. Такива са всички мъже, що ли се чудя аз!

- А така, призна ли си!!! Значи, не съм само аз...
- Нищо не съм признавала. Плюс това какво си въобразяваш? Аз питам ли с колко момичета и дърти жени си се къпал преди мен?
Мълчание от негова страна. И тя е принудена да пита:
- Какво става сега!? А?... Отговори де, дръвце такова! Какви бръмбали ти бръмчат в ума? Забележи, казвам "бръмбали", понеже това са особен вид... Ревнивец нещастен!
Пак мълчание. И тя се потапя под вода... След малко:

- Има ли някой, от когото да ме ревнуваш? - отчаяна.
- Няма такъв! Няма такъв! - патетично рецитира той.
- Миличък... ами аз си те обичам! - гали му се тя.
- Да, бе! Обичаш... Лесно е на думи. Лесно е то на приказки.
Отблъсква го. И почва да кълне:
- Гаден, долен, подъл, мръсен... егоист-интересчия! Ти само за това ми се усукваш. Само за това ми се умъкна във ваната...
- А-а, не бе! Аз най-чистосърдечно, най-безкористно. Колкото да ти правя компания.
- Благодаря! Имам си компания и без теб. Ето тая гъба, например.

- Че каква компания може да бъде една гъба? Ега ти! Гъба... Предпочита гъба пред живото топлокръвно човешко същество. - С драматичен фалцет и обърнати към небето длани: - Мен, братлета, ме заместват с една проста гъба... Патката му с патка!
- А така! Обиди ме. Вече няма да има прошка.
- Че кога друг път съм те обиждал... днес!?

Сега тя мълчи. Известно време той разплисква водата във ваната, но тя упорито мълчи. Той - умолително:
- Имам едно много хитро предложение... Ало-о, Враца! Чуваш ли ме? Ако е чуваш, дай знак.
- Слъйшу-слъйшу! - с тъничък гласец като патето Яки или като зайчето от "Ну, погоди!" Явно, омръзнало й е да се цупи.

- Чу ли? Имам предложение да поставим имена на някои части.
- Например?!
- Ами-и... едната да се казва Калинка, пък другата - Малинка.
- Едната кое?
- Лявата. Нали броенето е отляво-надясно!
- Идиот!

И съжалила изглежда, понеже русокосият с перчема и пъпките се вглъбява в себе си, тя - след малко:
- Ами ако сме в Египет?... Слушай бе, ти за какво говориш?
- За двете муцунки, за какво!
- Бре-ей, как го измисли! Мислител!!!... И ни ме докосвай с пипалата си, чуваш ли!
- Доре де, добре. Няма... Ето, сядам си на ръцете. Е, неудобно е някак, ще ми изтръпнат китките, обаче... важното е мир да има на земята. Нали? Какво ти пука, че аз страдам? И после, ако сме в Египет, там е пълно с млади знойни, гъвкави, сластни, прелъстителни египтянки, просто няма да имам никакъв проблем.
- Кое!
- Ами това, да си легна с някое египетско маце.
- Каза ли си го! Ето какъв му бил проблемът. А аз глупачката си мисля: той ме обича, той ми се кълне във вярност до гроб, той е добър, съвестен, честен, достоен... Мошшшшшенннник мръсен!

След известно време - той:
- Значи, отхвърляш предложението?!
- Не-е. Не го отхвърлям. Обаче няма да си натискаш задника върху ръцете... Не можеш ли да бъдеш естествен?
- Мо-о-ога! - изречено с дебел, авторитетен глас.
- Това пък "Калинка-Малинка" откъде се взе! Брей, пълен си с изненади. Знаеш ли, с теб не знам какво да си мисля. Един такъв особен чешит си...
- Така-а. Ето един пешеходец. Това е турист. Екскурзиант с мно-ого тежка раница на гърба и два тежки куфара. И тоя пешеходец, значи, - поставя двата си пръста, показалеца и средния, върху рамото й - тръгва ей от тая точка на земната повърхност. Тук, значи, слиза от самолетчето и се отправя към египетските пирами-и-иди. - Показва как крачи пешеходецът; пръстите му се спускат по шията и надолу, а тя го гледа право в очите и не мига, както котка дебне мишле. - И зна-а-ачи-и...
- Не прекаляваш ли с това "значи"!!!
- И значи, Джони Маубаувайсмюлер се изправя в подножието на Калинка и започва да й се любува. Любува й се-любува, по си вика: "А бе, що не взема да се изкача бавничко ей тъй на върха!" - Двата му пръста тръгват нагоре, но луничавата прехапва устни и той, като усеща съпротивата й, продължава: - Вика си той, Джони де, да се изкатери, обаче на хоризонта откъм пустинята Сахара прашни буреносни облаци се задават и наш Джони си казва: "Е, вече не ми се изкачва. Я да взема аз да си се спусна между пирамидките, между Калинка и Малинка, значи, да походя, значи, ей така... из делтата на Нил... Оп-па-а, едно езерце! - Опира показалец във вдлъбнатинката на пъпчето. - Това пък какво е, пита се Джони. Я? Я аз да погледна на своята туристическа карта... Да-а, това е езерото Титикака. Тук някога, в дълбока древност живот е кипял. Сега е пусто.

Тя се е облегнала назад, затворила е очи, почти не диша, кожата й потръпва само там, където пръстите му я докосват. Обнадежден, той хлапакът с вид на мъж или по-точно казано, мъжът с вид на махленски злосторник продължава решително:
- От Титикака ще поемем към гористата джунгла на Амазонка-а...
Стресва го обаче гласът й. Говори му със затворени очи:
- Ти наистина ли ме обичаш?
- Как мислиш, защо съм тук!...
- Знам ли, приискало ти се да се пооблажиш, въртиш ми се наоколо като калайджия, като влюбен котарак. Влюбен или не, не ми е ясно. Нищо не ми е ясно, миличък-моичък. Но на пустия остров що пък да не те взема! Рибка ще ми ловиш, ще ме пазиш от лошите работи, ще ме храниш, пък аз ще се изтягам под кокосовата палма и ще ти се глезя... А! Бива ли?
- Чат-пат и ще се любим, а? Тая микроскопична подробност влиза ли в проекта?
- Ето, той пак... Казах ли да не бързаш! Всичко разваляш с тая твоя припряност.

- Леле, ако разправя на някой приятел как съм се чипкал с маце във ваната, кой ще повярва, че не сме се любили??? - След известно размишление: - Или ще ме влемат за левак, ампе, изкопаемо, задръстеняк, чекименто... Ами да, то си е самата истина. О-о, какъв загубеняк съм! Виж, ако тук, на мое място беше някой печен мъжкар...
- Негър, например. А? Какво ще кажеш? - смее му се.
- Оле-ле, майчице! Черен... Бива си те и тебе. Казват, у всяко момиче дремела печената мръсница.
- Така ли казват! А ти...какво, печена мръсница ли ти се е приискало?

Мълчание. Мухите бръмчат в кухничката и чак тук, през две отворени врати, в банята се чува.
- Хайде, не се сърди - прегръща го русокосата, доближава устни до устните му, изхълцва най-неочаквано: - Пък аз си те обичам, глупчо мой. Оле-ле-е, колко много си те обичам!

tisss

--------------------
Истината има спокойно сърце. (Уилям Шекспир, 1564-1616)

Екстри: