Крайпътен ресторант

ЧЕТИРИ ПИСМА НА ЕДИН МЪЖ

Първо писмо

Коте,

Когато оставам сам и подреждам мислите си, разбирам, че имам много неща да ти кажа. За съжаление досега доста премълчах, доста преглътнах. Дори се бях зарекъл въобще да не отварям дума какво най-много ме наранява от случилото се между нас напоследък.

Но ето, измина точно месец откакто зная за твоята авантюра от юни досега с някакъв мъж, и мисля, че е глупаво да ти спестя какво ми е мнението по случая.

Няма да крия, станалото ме изненада не толкова като предателство спрямо мен, колкото като предателство спрямо теб самата, спрямо твоя стил и подход към нещата от живота. Много силно ми се ще да вярвам, че в някакъв момент от живота си на жена ще осъзнаеш какво правиш.

Отношението ми към теб нищо не е в състояние на промени, просто няма такава сила, макар че какъв смисъл има да ти го казвам!

В нашата връзка духовното винаги е било, надявам се - и сега е! - водещо. Написах купища текстове под влияние на тая светлинка, която съм съзирал винаги да грее у теб. И пак ти казвам: това не е твоят стил, виждам те устремена към успеха на всяка цена.

Е добре, да предположим, постигнеш онова, което сега те изкушава - устроен дом, уют, възможности да пътуваш по света, сигурност, обществено положение... Да предположим, че станеш част от онова проспериращо, заможно и живеещо в разкош общество от двете или десетте хиляди истински богати и интелигентни българи... Да предположим, че това стане... Питам те: колко дълго ще издържиш, любувайки се на тия придобивки за сметка на твоята лична свобода и право да живееш по съвест?!

Аз ще бъда, както и досега, все на твоя страна. Но се страхувам това, към което така разумно се стремиш, да не се окаже луксозен капан за хубава жена. Просто те купуват като стока и ще очакват благодарност и вярност по задължение. Не виждам как би могла от един момент нататък да се освободиш от тая плътна прегръдка, в която ще си задължена да отстъпваш дотогава, докато те превърнат в придатък към нечий чужд живот. Това ми се струва най-вероятно да стане. А случи ли се, не виждам защо ще съм ти необходим повече.

_Следва

--------------------
Истината има спокойно сърце. (Уилям Шекспир, 1564-1616)

Екстри: