Въведение

("Санаториумът на интелигентите") ВОЙНАТА НА МЪРФИ

22.07.2006. Това е антракт. Приписка в полето на историята, която разказвам вече трети месец. Някога тъй монахът описвал вкратце в полето на преписа каква несгода го сполетяла, кой му носел зелева чорбица, как му се вкочанили пръстите или стомах го заболял, докато нижел с гъше перо заврънкулки по страниците... Та и аз!

Три часа работа над набор, който не мога да възстановя, отлитнаха, а насреща - нищо. Станал съм от три часа след полунощ и в шест и трийсет редактираният набор на следващата част, която ще се казва "Гробокопачите", ми се скапа. Та затова реших в отчаянието си да направя това отклонение от темата.

Навярно някой вече се пита: от какъв зор си губя от съня, та ставам посреднощ да попълвам темата "Въведение". И нямам смислен отговор. Да речеш, че кяр имам от цялата работа - нямам никаква полза; напротив, усещам с кожата си почти едно глухо ръмжене, пък и чета вече раздразнени реплики: нарцис, обсебващ чуждото право, динозавър... С други думи, кой съм, че да си позволя тоя разкош?

Любими между актьорите ми са Марлон Брандо ("По Мисури"), Питър О`Туул (във "Войната на Мърфи" и особено "Томас Бекет"), Пол Нюмън ("Той се казваше Омбре"), Робърт де Ниро ("Разгневеният бик") и особено Кевин Костнър (във филма "Бодигард"). Филмовите образи на тия велики актьори ми служат за еталон на поведение. Та дереджето ми с "Въведение", "Порто Фино", "Крайпътен ресторант" и "De nihilo nihil" в моите си представи напомня ситуацията с героя на ирландеца О`Туул във "Войната на Мърфи" - сюжет от времето подир току-що приключилата Втора световна война нейде дълбоко в някаква африканска или далекоизточна джунгла. Там героят, изпаднал в беда със своя малък двумоторен транспортен самолет, странно защо! - продължава своята самотна, лична война с чудовищата от Стария свят на Злото. Според един от симпатичните ми опоненти тук, тоя Мърфи, чието име в английски е синоним на нашенския Марко Тотев, може да бъде възприет и като "динозавър" от миналите ери... Т.е. - светът някак не проумява какво прави Мърфи в тая джунгла, защо тъй ревниво заляга да ремонтира своя вехтичък летателен апарат, ами не си вдигне партушините и да се изнесе към слънчевия нормален бит, където са празнуващите множества на нормалните хора.

Какво повече да река в своя защита! Това е по-силно от мен. Ако не тук, в all.bg, във форума "Език и литература"... някъде другаде все пак ще я разкажа докрай моята версия за това, което се случи с поколението българи, дето сме родени току след края на Втората световна война. Нищо не печеля, повярвайте. В момента бера само ядове. Но няма да се откажа! И колкото по-яростно, и колкото по-аргументирано ми доказват, че не съм прав, толкова по-плътно тая идея ме държи в прегръдките си. Мога да го нарека мисия, мога да го нарека проклятие. Според настроението и момента... Съжалявам, ако съм ви засегнал или разочаровал по някакъв начин, но няма връщане назад. Съжалявам!!!

tisss

--------------------
Истината има спокойно сърце. (Уилям Шекспир, 1564-1616)

Екстри: