Крайпътен ресторант

ЧЕТИРИ ПИСМА НА ЕДИН МЪЖ

Второ писмо

Влюбена си. При теб влюбването е буен планински поток - не виждаш реалността, виждаш своята красива илюзия. Това е романтично, но и опасно, особено когато се каниш да вземаш генерални решения в такъв момент. Не залагаш единствено себе си, залагаш децата, родителите си...

Сега за влюбването и Любовта. Говоря не за себе си, а за любовта изобщо... Тя е пълноводна река, разпростряла се нашироко и в течение на хиляди километри. Примерно, това са десет години... Това е един остров на съгласие и хармония, който те зарежда със спокойствие и увереност, със задоволството, че си такава, каквато си - независимо от превратностите на съдбата.

Любовта не ти пие жизнените сили; влюбването като състояние - обратно, те изцежда.

Човек не може да е дълго време влюбен. Виж, ако влюбването прерасне в Любов, това е друго нещо, това значи, че работите са наред. Сега обаче отговори си на въпроса: кое при тебе ти е наред? Изкушава те да промениш със замах няколко неща едновременно. Ще успееш ли, как мислиш! Та ти всъщност си толкова сама, въпреки че наоколо ти се тълпят толкова близки, познати, роднини, приятели! Опиянена си от толкова внимание, а си самичка. Защото, ако за другите е любопитно: гледат те, обсъждат те като че си на сцена, осветена от прожектори... когато оставаш сама със себе си обаче, страхът те свива под лъжичката, място не можеш да си намериш, препускаш като жребче насам-натам.

Всъщност, изясни си какво желаеш!

_Следва

--------------------
Истината има спокойно сърце. (Уилям Шекспир, 1564-1616)

Екстри: