Въведение

Tisss,
“Войната на Мърфи” го гледах преди около 10 години на един черно бял малък телевизор и доскоро не знаех даже, че филма се казва така и че актьора се казва Питър О’Тул, обаче през цялото време оттогава, този филм винаги е стоял на едно от местата в главата ми, където се предполага, че стоят и разни други важни за мен неща. Преди няколко седмици имах късмета да попадна на продавач в магазин за DVD-та, който разбра за кой филм става въпрос, след като му разказах сюжета накратко – “Един пич попада на остров след като кораба му е торпилиран от немска подводница и подводницата продължава да се навърта около острова. Междувременно е обявен края на войната, обаче пича твърдо е решен да унищожи подводницата, използвайки всякакви подръчни материали и накрая и ебава майката...” – anger is a gift!

Нито ти си динозавър, нито младото поколение е калпаво. Опитай се да си представиш, че повечето млади хора изобщо не усещат ситуацията по този начин. За повечето от тях след войната вече няма остров и подводница, а само едно мазно и лепкаво блато. Аз знам, че го знаеш и съм далече от мисълта да давам акъл на някой дето е ~30 години повече живял от мен, а само правя предложение да не се тровиш излишно. От друга страна това, че си кибритлия е част от чара ти(както на Стоичков) и сигурно е една от причините да пишеш хубави стихотворения. Подводницата трябва да бъде потопена в случая. Има вероятност това моето да е близо до шизофрения – когато се сетя за Мърфи да се сещам и за Йосрян, чиято идея е да се приземи аварийно в Швеция и да загърби войната – но още не съм освидетелстван.

Има една песен в която се пее
“Did you exchange
A walk on part in the war,
For a lead role in a cage?”
/Wish You Were Here, Pink Floyd/

“Заменихме ли
участието си във войната
срещу удобно място в кафеза?”

в тази песен всъщност не става въпрос за някоя конкретна война. Въпросът е към един млад човек който се самоубива с наркотици, невиждайки изход от блатото.

Редактирано от good zombie (22.07.2006 19:30)

Екстри: